Приложение 2. Сравнение между трансърфингът и трансформацията

Сравняване на процесите на разумен хомеостаз и еволюция на психиката.

 Трансърфингът е сравнително елементарна процедура, гарантираща постигането на промяна на статуквото чрез намерението чрез избор. Той не задължава и не гарантира духовното развитие, освен ако индивидът не вземе именно такова съзнателно решение. Тогава отделните намерения, които са наредени като верига от цели постепенно изкристализират от разпокъсаната действителност. Вече стана дума за равновесните сили. Те са винаги там, където има потенциал, за да го изравнят. При поведенческите “допсихически” реакции на тропизми, таксиси, настии, силите на равновесието лесно могат да обърнат резултата в обратна посока, понякога избирайки обиколни пътища за енергията. Но колкото по-напред отива психичното развитие – към рефлексите, мисленето, толкова по-трудно е на енергията да изравни потенциалите и тя се включва в изграждането на нови системи, трансформирайки старите или създавайки ги. Така еволюцията гарантира необратимостта на постигнатите цели – резултатите, за разлика от трансърфинга, с който се осигуряват нетрансформиращи, хомеостазни преходи. Но трансърфингът като преживяна тренировъчна дейност в живота може да се използува за поставянето на цели с необратимо, еволюционно значение. Докато при трансърфингът успехът се основава на постоянството на удовлетвореността, при трансформацията има неудовлетвореност от реалността в началото й. Но това не е неудовлетвореността на невротика, на хленчещият психастеник или депресивния. Това е неудовлетвореността на човека прозрял Отвъд себе си, осъзнал именно онази посока на течението на вариантите, при която излизането от зоната на сегашния конфорт ще допринесе за нейното разширяване.  

Трансформацията създава новото, разнообразното, а трансърфингът го прилага, проявява, тества в различни условия на вече разширената зона на комфорта.

Социалната технология се крепи на стълбовете на вярата (не е задължително да е религиозна, може да е пазара или марксизма-ленинизма), парите (икономиката, богатството, алчността, меркантилизма), морала (етиката в отношенията) и удоволствието (развлечения, духовни институти). Ако членовете на обществото загубят вярата си в тези жалони и започнат да мислят самостоятелно, обществото се разпада. Всяка партия, село, всеки храм, всяка бензиностанция определят свои правила. Полиморфността и различното съдържание на идеите води до такъв разпад, ако те добият по-широка популярност.

 

Хомеостазата и развитието в изграждането на личността има своите заложени чрез възпитание (наследени норми) и отчасти превъзпитание (проява на творчество при самовъзпитанието) основи като социални чувства.

Има четири основополагащи стабилитета, хомеостаза на обществото човешки чувства: състрадание, срам, вежливост и справедливост. Състраданието допринася за развитието на хуманност. Срама залага разбирането за праведност. Праведността би трябвало да изхожда именно от тези чувства и съответно нормотворчеството на обществото трябва да е съобразено не с удовлетворяването на исканията на конкретни негови представители, а на всички, т.нар. обществен договор. Вежливостта е предпоставка за развитието на благоприличие, което е едновременно и етична, и естетична норма. Справедливостта е ядро от което израства мъдростта.

Човекът, който се смята за неспособен да проявява тези човешки личностни чувства, се саморазрушава. Общество, в което личностите в преобладаваща част не ги проявяват е в състояние на криза. То се руши. Разбира се, рушенето може да е основание, предпоставка за трансформация.

Има четири основополагащи трансформацията на личността човешки чувства, които проявени в преобладаващ брой хора води до дестабилизация на старите порядки в обществото и трансформацията му. Те са огледално изображение на чувствата у личността стабилизиращи обществото. Състраданието се замества с безжалостност. Срама с невинност*, вежливостта с откритост и искреност, справедливостта с емпатия, разбиране.

 

--

*невиннност. Невинността е два вида: първична и вторична. Първична е невинноста на детето. Тя е дар от природата и се дължи на неговото невежество. Вторичната се дължи на осъзнаването на човека в зряла възраст, например при Ученичество, и следва да се заслужи. Възкресението в християнството е равностойно на вторичната невинност. Вторичната невинност е вътрешно духовно качество, но се изявява изключително ярко навън. При загубата на невинност човек тежко пострадва. И ако той не е имал контрол над себе си, когато е бил малко дете, то когато я е придобил вторично трябва чистосърдечно и ревностно да я пази, защото знае вече много добре какво се случва, когато я е загубил през детството си.

--

Безжалостността поражда отговорност у този, който сам се е поставил в нелепа ситуация. Невинността е отсъствие на упреци към собственото поведение. Не е хуманно невинният да се наказва (или самонаказва). Искреността се проявява като възможност за себеизразяване. Вежливостта възпрепятства истината на “сърцето”, поради което човек не изнася навън текущото или дълбокото си отношение по даден въпрос. Без открито изразяване (“свобода на словото и мисълта”), развитието в обществото е извън разумния човешки контрол и самоконтрол. Такова общество изпада в застой. Разбирането е в основата на стремежа за синергия. Разбирането за нещата зависи от вътрешното разбиране. Едно дете когато прави нещо не прехвърля от паметта към настоящето си модели на бездействие или съпротива на молбата и внушението от другите, просто защото няма такива паметови следи. Ето защо бързото учене от примера на авторитетния възрастен идва благодарение на липсата на тънки сметчици и силно желание да се проявят максимално дарбите.

Всяко новородено и малко дете притежават тези четири качества на развитието. Но много скоро, с развитието на детето  чрез обществената комуникация, която е с преобладаващо лицемерие, прикритие на истината от демагогия до откровена лъжа, малкият човек, за да се чувства сигурен развива качествата, които придават стабилитет на доминиращите отношения в обществото. Да не направи това означава да е под заплаха от околните, защото е потенциална заплаха за статуквото. Общество или група личности, които искат искрено да променят обществото трябва да живеят заедно именно за да не влизат в конфликт с останалите. Школи, монастири и отдалечени малки поселения в различни времена са били пионери в развитието на човека и човечеството. Техният положителен пример под формата на един по-развит психизъм и духовност може да стане образец за околните. Ако не е такъв, значи новите качества са се развили в посока извън магистралния или потенциалния път на развитие на човечеството. Много такива групи са обявявани за отцепнически и свърталище на ереси. Думата “ерес” има негативна натовареност. А защо ли? Какво означава? Освободеност, независимост на мисленето. Което е обратното на ортодокса! Значи, ако сте на страната на свободата, творчеството и развитието – вие сте еретици! Не се срамувайте от това!

 

Сравнение на термините и принципите.

 

Наблюдателят и сценариста

Наблюдателят е отвъдната личност, Голямото Аз, духа на трансърфиста. Когато стане достатъчно умел, той може вече и да се намесва в действията на аватара – материалната реализация на човека. Но това е дълъг процес, при който може да се извърши тази трансформация, или по-скоро тази оптимална двустранна връзка юзър-аватар. Юзърът не бива да избързва да се меси, преди да види, че тялото достатъчно адекватно откликва на еманациите. И това е нещо логично – човек първо се учи да внимава и да съзерцава, а после да действа.

 

Изборът и изпитанието

Изборът е основното действие на трансърфиста. Качественият избор е залог за непоклатимост, стабилност на телесното и душевно съществуване. Изборът ни е отговорен за това кои сме, какво правим и какво притежаваме. Да направиш избор – значи да искаш нещо от себе си – да бъдеш някякъв, да правиш нещо, да искаш да имаш нещо.

Изпитанието е работа върху задача от духа, целяща такава трансформация, която променя и него, и тялото, и средата на това тяло. Изпитанието се подава от духа едва тогава, когато има достатъчно дълга една или няколко жизнени трансферни линии в които изборите са направени целенасочено, неразнопосочно и имат стабилна конфигурация в материалната реалност. Без стабилност, при която са се установили способности, развили са се определени заложби не може да се подхожда към изпитанието, което е една сложна интегрална задача и изисква интегрален отговор на целия организъм, ум, душа. Резултат на изпитанието, което е успешно преминато е трансформацията – човекът вече не е тъждествен със своите предишни аз, дейност и притежание.

 

Пространството на вариантите и задачата за оптимизация на пътя до целевото поле

Пространството на вариантите дава възможност на странника да избира измежду безкрайни (или почти безкрайни) възможности. Но има моменти, когато странника е с ограничен избор (но не и ресурс). Този избор го насочва по посока на неговата еволюция. Това не е просто преминаване на друга жизнена линия, навлизане в друг сектор в полето на вариантите, а цялостна трансформация на себе си и средата, които за осъзнатия практик са едно и също. Средата и човекът в нея се изменят хармонично и достигат до следващо стабилно състояние.

 

Бифуркация при избора и сложност на задачата при изпитанието

При избора странника – сърфист включва за кратко разума си, а после слуша душата си. При изпитанието трансформиращият се странник за кратко време слива душата и разума си, за да премине в съвсем различен сектор от пространството на вариантите. Той прави такъв неподобаващ на настоящето и уникален скок, колкото уникално и непдобаващо е неговото фрейле. Трансърфистът прави избор между минимум две почти равновероятни възможности. А трансформиращият се странник извършва действия в неравновесна среда, където единствено възможният избор е принципно оптимален и се явява залог за оцеляване и по-нататъшно развитие.

 

Материална реализация при трансърфинга и духовно израстване и метаморфоза при трансформацията

При трансърфинга се цели външната, материална реализация на намерението. Искам-избирам-получавам. При трансформацията настъпва цялостна – както външна, така и вътрешна метаморфоза. Вчерашните правила за трансформирания не са днешни. Той не е тъждествен на себе си от преди. Той е отвъд онези дела, с които са го отъждествявали или с които е могъл да се отъждествява. Неговият живот вече отразява в реалността онези еманации, които са чакали своята проява – може би десетилетия, а може би столетия…

 

Използуване на енергията на махалото и създаване на махало

Странникът-трансърфист съобразява действията си с наличните, важни за неговата енергия махала. А трансформиралият се странник създава махала, той е в по-пряка връзка с мирозданието. Неговата промяна е промяна и на вселената с целия персонаж в нея.

 

Равновесни сили към хомеостаз и неравновесни действия към еволюция

Равновесните сили винаги се стремят да върнат резултатите от енергийния тласък в обратна посока: каквото повикало – такова отвърнало. При неравновесните необратими действия равновесните сили не могат да върнат предишното положение, нито да предизвикат обратна тенденция, защото тенденцията се състои от множество различни по произхода си сили. Просто обратната задача е невъзможна.

 

Отношенията на зависимост – разтъждествяване при трансърфинг и самоконтролирано отъждествяване при трансформация

Обикновеният човек се отъждествява с името си, семейството си, страната си, професията си и мястото в нея – длъжност, титла, стаж и др., също с онова, което прави, както  и с онова, което притежава.

Странникът е просветлен в тази ситуация. Той може постепенно да се разтъждествява с едно или друго, което го свързва с реалността, като чрез силата на намерението се сдобива с онова, от което се нуждае. По този начин той се спасява от зависимостите. Той не си задава въпроса как ще го постигне, какво трябва да направи със себе си (например да тренира, да се обучава).

Трансформиращият се странник преобразява себе си и света, получавайки нов облик, нови отношения, нови качества, нови отговорности, но и нови предимства. Сега той може симулативно да се отъждествява по всички критерии на своето малко аз: напълно съзнателно той играе.

 

Важност при трансърфинг и спешност при трансформация

Както показахме, важността създава прекомерен потенциал, който дестабилизира отношенията на човека с околната му среда. За спокойното получаване на желаното важността е излишна. За случаите на трансформация – колкото и незначителни да са – определяща е спешността и непоколебимостта. Когато нещо се прави спешно, защото е своевременно, за да не се изпусне момента, правилото за важността е в още по-голяма сила. Нещата които се постигат стават без прекомерни усилия, но с внимание за техните срокове. Нещата, които променят човека и неговата реалност са разположени във времето, а не в конкретното пространство.

 

Формиране на слой на света при трансърфинг и взаимноадаптивно изменение на света и себе си при трансформацията

При трансърфингът се формира определен личен слой на възприятие на света. Тук липсва акцент светът да се променя, ако нашето отношение към него се променя. Просто светът отговаря подобаващо на мислите на странника-трансърфист. Ако желаете да покажете безстрашни самоотвержени героични постъпки, то непременно ще попадате в сложни ситуации, които ще провокират вашите безстрашие, самоотверженост и героизъм. Ако ви влече една спокойна еснафска съдба, за достатъчно време ще я получите.

Трансформиращият се човек обаче “дърпа дявола за опашката”. Той приема позицията си на активен участник в промяната на действителността в хармония с промяна в себе си, в промяна на отношението си към света. Тук вече акцентът на дейността се заключава не в реализацията на намерението, а в реализацията на духа, който провокира съществуването и желаната от него промяна.

 

Течение на вариантите на реализацията и алертност – режим на контролирана оптимизация на задачата (задачата като предпоставка за различни варианти на реализация на пътя към целта – взаимната адаптация на системата и средата – на субекта и обективната материална реалност)

Трансърфингът цели действия на най-малко съпротивление по посока на усещането за успех. Трансформацията гледа на успеха само като на крачка към една нова съдба, една променена карма, която е решила кардинални житейски теми.

 

Знаците на съдбата в трансърфинга (при избор) и на трансформация (при изпитание)

Знаците на съдбата в трансърфинга обикновено са забележими – видими ситуации, предмети, сънища и др. Знаците на прехода при трансформацията са значително усложнени, тъй като трансформацията е интегрален феномен. Най-важната им характеристика е че се проявяват като двойки - нещо се извършва вън и едновременно вътре. Също те са разположени в по-продължителни периоди от време и не са доловими на нивото на рефлексите и инстинктите. Тук се изисква особена чувствителност на душата и работа на разума.

 

Трансърфинг и трансформация чрез сънищата. Прикривачи и сънувачи.

Странникът-трансърфист постига своите намерения като прави приемливия за него избор. Той получава исканото от реалността. За него сънищата, където намеренията се изпълняват по свръхпроводим незабавен начин са без практическа стойност. В този смисъл той наподобява магьосникът-прикривач, ползувайки терминологията на толтеките. Трансформиращият се странник има ясна представа за намерението си, защото то се намира в линията от реализирани намерения с определена далечна във времето цел. Имайки предвид че за еднотипните намерения времето за тяхната реализация непрекъснато намалява, то материалната реализация от един момент нататък се изпълнява толкова бързо, както се случва в сънищата. Трансформиращият се разполага както с по-голям времеви ресурс (еволюционните изменения са разположени в по-дълго време отколкото хомеостазните) и в същото време с по-големи възможности за бърза реализация на отделните стъпки от процеса. Това е от изключително значение за своевременността, което означава непоколебимост, без да се натоварва вътрешно с чувството за важност трансформиращият се.

 

Информационното поле отсам и отвъд разума

Съществуват условно (докато проявяваме живот с материя) две гледни точки на информационното поле. Едната е Отсам, докато сме живи, а другата е Отвъд, докато сънуваме, правим специална медитация, докато сме в кома и изобщо в някакво силно изменено състояние на съзнанието. Истината е, че всичко е Едно. Смъртта и небитието са като сянка на живота и битието. Няма смърт не поради вяра в безсмъртието, а защото тя се подразбира като сянка – не въпрос на наличие, а въпрос на познавателно описание. Небитието като непроявено битие също е сянка. Но никой не се кълне, че небитие няма. Просто гледната точка за съществуването може както да го допусне, така и да го пренебрегне. Когато познаем идентичността си с околния свят, както и идентичността си с Голямото си Аз, с неговите намерения, задачи и планове за развитие, ние стигаме до собствената си безграничност в безкрайността и безпределност във времето. Физическите взаимодействия представляващи реализиращи се информационни процеси протичат навсякъде – в нас и извън нас. Технически въпросът за нашето развитие се опира до осъзнаването, съответно създаването и прекъсването на онези невидими връзки със значими за нас неща от физическия, материалния свят. Вселената е в съответствие с нашите намерения. А познавайки механизма на реализация на намеренията си, имаме онзи статус при който не можем да недоволстваме от действителността – каквато и да е тя – не само концептуално, но и напълно реално.

 

Изводи:

 

Еволюцията е най-оптималният начин за преобразуване на енергията, при който възникват и се изменят необратимо системите.

Познанията ни за еволюцията ни дават възможност да влияем върху нея. Познанията ни за собствената ни еволюция – както индивидуална, така и на нашия биологичен вид и на живота ни дават възможност да влияем осъзнато върху себе си. Познанията ни за психическата и духовната еволюция ни дават възможност да се самопроменяме с почти неограничено множество на степени на свобода.

Животът, душата, поведенческите прояви на психиката, обществото, техниката са системи от хибриден характер: те са различни прояви на интеграцията на материални, природни от една страна, и идеални, духовни същности, от друга. Тъй като геоложката история на Земята е спрегната с биологичната, може да кажем, че планетата Земя е също хибридна система. Изобщо, реалните системи, които ни заобикалят и каквито сме ние, са единство на материално и духовно.

Еволюцията може да се представи в йерархичен аспект с критерий последователност на възникването на дадена съвкупност от системи със сходен строеж, състав, функции и пр. Двете основни йерархии – материалната и духовната – имат контрапаралелни закони и се градят по взаимно погледнато обратен начин. Духовната йерархия се гради отгоре надолу, а материалната отдолу нагоре. Посоките при това са избрани условно.

Еволюцията се извършва със задължителната намеса на разума, който прави избор между алтернативи. Т.е. еволюцията е творчески процес.

Сложните системи се състоят от няколко йерархически организирани  интегративни нива на организация, някои от които могат да са и от различни еволюционни йерархични нива. Информационната връзка между различните нива на организация и еволюция се осъществява чрез интерфейси (азбуки, думи, граматики, протоколи). Информацията служи за управление на процесите протичащи спрегнато в различните нива на организация.

 

Ноосфера се нарича единното информационно пространство на вариантите на реалността. То съдържа данни за всички събития: минали, сегашни и бъдещи; както тези, които са станали, така и тези, които не са станали и не могат никога да станат. Ноосферата се явява вечен запис и служи като матрица върху която се разиграват всички явления. Всички взаимодействия между идеалното (ноосферата) и материалното (природата) най-общо се наричат трансфер. Организираните съзнателни съвкупности населяващи ноосферата се наричат духове. Организираните несъзнателни материални съвкупности се наричат [материални] системи. Духовете се стремят да реализират качествата си в материалния свят като създават временни хибридни системи – например живите същества, душите. Процесите и състоянията, протичащи в тези хибридни системи помагат за еволюцията на същностите и от двете йерархични системи. Информационно-енергетичните процеси на трансфер от и към едната и другата системи имат както обратим характер (трансърфинг), така и необратим, еволюционен характер (трансформация). Както трансърфингът, така и трансформацията могат да протичат осъзнато, чрез изследване, обучение и самообучение. Тогава човек се научава да избира какъв да стане, да прави, да има (трансърфинг); също и как да се преобразува (трансформация). Начален сигнал за всеки избор за действие по реализиране на нещо в реалността е намерението. Честото съзнателно използуване на техниките на трансърфинга и трансформацията увеличават проводимостта на трансферите и от там водят до по-бързата и оптимална реализация на идеите в материалния свят.

Еманацията е копиране на качества, свойства от един дух на друг. Тя може да се осъществи както по времето на телесна проява на духа, така и във времето, което я предхожда. Еманациите се явяват аналогични на генетичните явления на пренос между геномите на индивидите от различни видове. С голямо значение за еволюцията са именно онези трансфери на еманации, които се осъществяват между духове от различна степен на развитие.

 

Група индивиди със сходни параметри на мислене и преживяване формират консенсусна реалност за общо ползуване (РОП). Тя осигурява надеждността на техния свят, който смятат те за единствен. Но реалността (и реалностите) е многовариантна, разнообразна. Затова съществуват различни групи с различни ментални, емоционални и физически характеристики и прояви, които могат да влизат помежду си в едностранно или двустранно полезни отношения, както и в такива отношения, които не се градят на полезност (агресия и безразличие). Еволюционната тенденция ще благоприятства все повече отношенията на толерантност между групите с различни РОП, което пък ще благоприятства формирането на метамисловни конструкти, т.е. творческите изяви ще бъдат все по-чести, по-осмислени и по-фундаментални.

 

Статуквото в обществото може да се нарушава необратимо само от периферни в географско, функционално и психосоциално отношение групи, които при определена степен на зрелост ще настъпват уверено към центъра на цивилизационното статукво и в крайна сметка ще изградят чрез новата култура нова цивилизация, върху мъртвия градеж на старата.

 

Осъзнаването на човека като реална геобиологична и космическа сила ще го трансформира цялостно – от рефлексите и инстинктите – до най-висшите му социални поведенчески прояви.

 

Духовното развитие на човека може да провокира у него нервни заболявания. Причини за това са потенциалните конфликти породени от различната степен на развитие на системите изграждащи човека и обществото. Подходът на лечение на нервните заболявания провокирани от духовни и останалите “класически” причини е различен. Ако не се прави разграничение между тях, това може да се окаже пагубно за заболелите поради инициация на трансцендентното съзнание. Ключова фигура в лечението и изобщо трансформацията е духовният водач. Нервните заболявания, а и в по-общ план заболяванията изобщо, са една начална част от пътя на духовното развитие.

 

Духовният път, започнал с начална трансформация (с или без нервни кризи) от обичайното съзнание в консенсусната реалност за общо ползуване, преминава в зоната на безжалостността. Тази зона се характеризира с преживяването на съсъзнание – скрит наблюдател. Чрез въздържанията от обичайностите на живота човек вече провокира у себе си значимите лично за него усещания, действия и състояния. На следващия етап на развитие – безмълвното знание, човек е безупречен, защото е съзнателно в мрежата на пространството на вариантите, където знае какво може и какво не.

 

Човешките индивиди и групи, неуспяли да преминат към поредния етап на психо-духовното развитие остават резерв за следващата вълна на трансцендентна инициация. В същото време те изпълняват някои хомеостазни функции в напредналата група. Териториалното единство на висше и нисше е нормално положение както в човешкото общество, така и на Земята и във Вселената.

Еволюиралият човек вече не е същият. Пътят му назад е невъзможен също както е невъзможен преход на съвременния човек към палеоантропа или питекантропа.

 

Представителите на всяко ниво от еволюцията на духа имат духовната задача да проявят, доколкото е възможно, доколкото осъзнават, безпрепятствено Божията воля в материята, бидейки агенти и сътворци на Бог. Те имат и втора задача – чрез самопожертване на егото си да благодарят на своя Отец. Пожертваното его осигурява тотална защита и тогава човек може да прояви напълно необезпокояван състрадателността си към околните.

Това са двете “видими” фази на Творчеството. Що се отная до третата, невидимата фаза на творческия цикъл – освободените, просветлените са в пространство на неотличимост с Бога.

 

 

Послеслов

 

Драги читатели, завършвайки този текст, се надявам да е попаднал на “точните хора”. Смятам, че тази книга, макар и да е предназначена за по-широка публика, ще бъде четена от малцина, а от още по-малко разбрана. Също така още по-малко ще предприемат някакви действия относно себе си, съгласно концепциите и идеите в нея, насочени за духовното и цялостното човешко развитие. Множеството хора, независимо от своите различия, живеят съобразно краен неголям брой начини на живот. Мислите и действията им са фокусирани около кариерата, парите, властта, наслажденията, увлеченията по кича и масовата спортна и модна запалянковщина, при липса на почти всякаква осъзнатост и опитност относно природната среда и нейните нездравословни компоненти вследствие индустрията, химизираното селско стопанство, транспорта и вредните групови и битови социални навици. Едно огромно множество са неграмотни, а много грамотни четат само за текущите събития във вестниците и списанията, и увлечени от рекламата едва ли ще си задават сериозно истинските въпроси на съществуването. Това не са упреци от моя страна, а скромна и точна констатация. Не присъда, а точна диагноза на съвременния човек. Мнозинството живее като бройлери, животът им се върти около производството, слугинството, потребителството и размножаването, без да схващат очакващата ги касапница.

 

Кои са трите “бога” на европейските жени (ценности като културна практика)? Парите, пениса и парцалите.

Кои са трите “бога” на европейските мъже? Производство, потребителство, пички.

Т.е. превърнали са се в потребителски единици зависими от секса.

 

Това не са личните наблюдения, а свободно описание на резултати от сериозни социологически изследвания. Това е автопортрета на европейката и европееца.

На това разчитат “силните на деня”. Представете си, какво би станало, ако едно мнозинство от хората на нашата планета, примерно два или три милиарда, пренебрегнат наследеното знание, навици, зависимости, освободят се от гонитбата на илюзии и от капризите си. Представете си, че те не просто прокламират, че пренебрегват досегашния стил на живот, а вземат със себе си най-важното, което им подсказва “вътрешния човек” и заминат някъде, където няма да им се натрапват шаблоните на вулгарно-материалистичното настояще – по монастири, храмове, ашрами, родови имения, пещери, изоставени селища или сред дивата природа? Това ще е най-големият глобален срив в икономиката и никакви познати мерки не биха върнали нещата на мястото след духовно-телесната трансформация на няколко милиарда души. Това ще е по-лошо за икономиката от два милиарда безработни хленчещи пред трудовите борси (Всъщност – имаме ли нужда от сегашната ни икономика!?). Нещо повече – техният заразителен пример, дори и скрит или извратено представен от контролираните масови медии ще стигне за година-две до всички останали. Припомнете си ефекта на стотната маймуна.

Ако тази книга и нейният автор биха имали харизматичен ефект – това биха били най-преследваните и унищожавани неща в света. За щастие – има демокрация – поне в умерени законови рамки – и това първо: би разпиляло интересите на хората към много други неща, предвид нивото на тяхното развитие и, второ: в страната в която живея не съдят за публикация с предполагаеми клеветнически твърдения, в която не е посочен конкретен отговорен, греховен или виновен за нещата, които са писани. Все пак съм подсигурил някои от живите автори на идеи, които съм ползувал в тази книга, като не съм им указал техните произведения (демокрацията не бе попречила да бъдат иззети или “откраднати”, “не на място” печатни материали дори от Националната библиотека).

Но тази книга ще попадне у малцината, които малко по малко ще се пробуждат. Нека да припомня, че всяко следващо еволюционно ниво обхваща много малка част от материята, достигнала предишното ниво. Тази книга е за духовните аристократи. Ако се усещате, че сте самотен пътешестеник в трансцендентното, намирайте и общувайте с други като вас, но знайте, че в крайна сметка вашето развитие е уникално. Не е нужно да се скупчвате често за да работите върху себе си. Пробуждането на духа става в тишина. Масови чудеса са ставали, но масово просветление – никога.

Надявам се, че тази книга в този й вид е навременна – тя не би могла да послужи на хората отпреди тридесет години, и вероятно ще е изиграла основната си роля – подготовката за еволюционна трансформация в сегашното социално-историческо време в следващите 3-4 години.

 

                        Дай на всеки свой ден шансът да бъде най-добрият в живота ти!

 

ПРОСТЕТЕ СИ И СЕ ОБИЧАЙТЕ!

 

НЕКА БЪДЕ ТОВА ИЛИ ПО-ДОБРО!

 

Октомври, 2008 г.

Редакция и корекция: септември, 2009.

Доведох ви до извора, но да утолите жаждата си - можете сами.

                            Бурда