Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2010 23:46 - Еволюция на обучението
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1599 Коментари: 0 Гласове:
1



Животът е постоянно учене. Дори майсторът едновременно е и ученик

 

Обучението е извървяло дълъг еволюционен път в обществено-историческото развитие и начините по които се е провеждало то, могат да служат за основа на обучението в нашето, текущото време. Също те да се имат предвид при изграждането на обучението на бъдещето.

1.Най-рано е възникнало обучението, което ангажира физическата равнина на човека (Ф). Това е обучението с правене. Тук имат място подражанието, повторението, физическата издръжливост и воля за постигането на трайни знания и умения.

2.След него е възникнало обучението което развива емоционалната равнина на човека (Е) – учене с преживяване. При него имат значение взаимодействията учител-ученик, ученик-ученик, изгражда се колективния начин на учене и труд, както и на всички онези дейности, които стават с и в колектив. Конкуренцията, състезанието, подкрепата и помощта са важни принципи в развитието на емоционалната равнина на учащия.

3.След този етап възниква и се прилага обучението с поумняване, ангажиране на самостоятелното системно мислене, което е основа на науките и техниката след занаятчийския етап в икономиката. Изискването за ефективност в тези социални дейности предявява и по-големи изисквания към психиката на човека и към изграждане на нови личностни качества, отвъд чисто емоционалните. Развива се менталната интелектуалната (И) сфера. Творчеството в определени рамки и условия придобива ключово значение при ученето. Негативна страна на това обучение е рутината, шаблонността, зубрачеството, консервативността. Този етап е предмостие на осъзнатото духовно развитие.

4.Четвъртият етап в еволюцията на обучението, е контактното учене. При него обучението се управлява от учащите се. Те сами намират кръгът от теми, предмети и проблеми. Това е етапът на съзнателното развитие на ценностната (Ц)(духовната) равнина. Фигура в това обучение е фасилитаторът (облекчител букв.), който подпомага намирането на нужната информация или като специалист помага с това знанията да станат умения и трайни навици. С напредването на тази фаза се появява и друг участник в учебния процес - Учителят с голямо У, гуруто.  Задълбочените знания не могат да бъдат предадени без отдадеността на Ученика към Учителя. Ученикът търси Учителя, но Учителят действа като такъв едва когато забележи, че Ученикът истински се е отдал. Учителят познава индивидуалните особености на ученика, неговите видими и вътрешни постижения. При това обучение започва интеграцията на дейностите от кръга на ученето с тези от самия живот. Ученето става част от живота: животът провокира проблеми пред творчеството и изисква определени знания и обратно – знанията и творческите продукти променят живота. По принцип това се е случвало винаги, но разликата тук е, че в един човек, в една психика, започват да конвергират всичките тези неща. На този етап такива похвати като трудолюбивото учене, зубренето, спекулациите на ума, са изоставени.

Този етап на обучението завършва с придобиването на способности, които правят ученето неотличимо от другите дейности; творчеството неотличимо или възможно най-лесно проводимо до неговия продукт.

5.На петия етап на ученето би трябвало да имаме вече знание без учене. Истина без напразни опити. Ефективност без външно инвестиране в учащия. Тотална осъзнатост без наличие на разделени съзнателно от несъзнателно психично. Всяко нещо може да учи. Това много прилича на инстинктите при животните, но с тази разлика, че програмата за действие при тях се намира в гените и нервната им система, а при просветления безупречен човек – отвъд тялото му, в ноосферата.

Чистото съзнание, върху което влияе умът на учащия, е замъглено от мая (илюзия). Илюзията не е несъществуващо, а нещо, което подобно на сън, не може да потвърди или опровергае съществуването си. Опитните, инструменталните постановки, акробатиката с математика и статистика, дори премахвайки идеологически наслоения, само затвърждават и разнообразяват илюзията. Проблемът се появява от това, че умът е склонен да интерпретира, а не да ВИЖДА фактите. Обмислянето, особено при нешколуван ум, силно изкривява разбирането на действителността. Разпадането на илюзията, което става със спирането на мисловния интерпретиращ поток е именно петия етап на ученето. Съзнанието неомърсено ВИЖДА фактите и може да действа ДИРЕКТНО без сетивните и други заблуди на материята, без обусловеността от предишни натрупвания.

В еволюцията на обучението съзнанието се отваря последователно за да премине през 4 врати.

1.Разумът отваря първата врата. Той стига до интелектуалните концепти и е в състояние да сглоби (асоциира) конкретните неща в нещо общо, което да ги обединява. Истината открита чрез разума е непълна, относителна, в нея има противоречия, често е едностранчива, силно зависима от началните условия приети на вяра в началото – аксиомите. Съмнението е водещо при този вид знание.

2.Втората врата се отваря от Любовта – тя се постига чрез отдаване на наблюдаваното, изследването му наравно като себе си. Губят се границите между обекта на изследването и изследователя. С това се разкрива един най-горен пласт на подсъзнанието от което ученикът черпи ресурси.

3. Третата врата отваря пътя към дълбокото подсъзнание и то става оперативно достъпно за ученика. Това става чрез отдаване на Учителя.

4.Четвъртта врата се отваря с помощта на уникален ключ изнамерен (направен) от Учителя. Преминаването през тази врата е единствено и уникално. Само един Ученик може да премине през Своята Единствена Врата. След като Ученикът премине, ключът й се изхвърля, той вече е ненужен.

Общи тенденции в еволюцията на обучението

1.Увеличаване на дела на актуалното познание за сметка на отчужденото, непреживяно и с ниска използуваемост знание.

2.Друга тенденция е увеличаването на вариабилността, относителността на научаваното спрямо наличния информационен базис. Краен случай от това ще е непрекъснатото учене, а когато сложността по ученето е преодоляна в 4. етап ще се премине към безупречно поведение, с директно свързване с ноосферата.

3.В началото един учител е в състояние да обучава няколко ученика, след това учителите “на глава” нарастват... и в един момент се изравняват: всеки ученик има по един учител. От там нататък за получаването на нови знания и умения, за да бъдат придобити и актуализирани нови способности, учителите на един ученик стават повече. По-късно ученикът се учи от всички, после – от всичко... стигайки до директно ползуване вселенския ресурс на ноосферата: учител е всичко и се намира постоянно и навсякъде.

Основен мотиватор на ученето в бъдеще ще е неговата приложимост. Това налага в процеса на обучение честа смяна на практически и теоретични информационни пакети. Интуицията като синхронизиране на подсъзнателната и съзнателната психична активност може да бъде управлявана. Много по-ценно за човека на бъдещето ще е не запомнянето на големи информационни обеми, а прилагането на методи за бързо стигане до истината, откриването на  нужното знание, било то в книги или други носители. Понякога в морето от информация се оказва много по-лесно да намериш собствено решение на възникнал проблем, отколкото да ровиш в недобре структурираната в проблемно отношение информация (съвременната информационна система е структурирана на предметен  и теоретичен принцип, докато информационните системи на бъдещето ще са ориентирани проблемно и практически. Във водещите научни звена този подход вече се прилага, но обръщането на световната тенденция от диференциация към интеграция в масовите образование и наука е още далеч).

Разбирането на някакво учебно съдържание, превръщайки го в знание, означава действие, дейност в която е живо познанието или се изживява. Какво трябва да съобразим, за да направим познанието, наученото в преживелищна практика?

1.Винаги помни, че “къщата ти гори”. Т.е. че си въвлечен и обречен да прилагаш дадено знание.

2.Не отлагай началото на практикуването по какъвто и да е повод. Най-опасни са средносрочните отлагания – за утре, за другата седмица. С тях може да си умреш без да стигнеш до познанието, да си останеш невежа.

3.Запознаването с даден въпрос, тема, не е разбиране, ако не задаваш допълнителни и изчерпателни въпроси към източника на знанието.

*

Подготвено за семинар-дискусия „Трансфер на модерни и иновационни образователни технологии в българското училище – постижения, проблеми, перспективи”, София, 11.12.2009 г.

Представения текст е обработена извадка от книгата ми „Психично и духовно развитие” (2008)



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604909
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031