Ще обърна внимание на замърсяването като явление на натрупани излишъци от вещества, енергия и информация, на които не им е мястото там, където са попаднали, т.е. нанасят щети. Най-ранните масови форми на замърсяването са химическото и радиационното. Счита се, че в почти равни части днес индустриалното производство, селското стопанство и домакинствата допринасят за това развитие. Те разбира се са свързани така, че продуктите им взаимно се стимулират (например ако машинното производство е значително по-малко и не доставя гориво и машини за селското стопанство, последното ще произвежда по-малко отпадъци спрямо полезния продукт).  Впоследствие, от 20 години насам в природата постъпват ГМ екземпляри, които се кръстосват с природните и това води до видово-генетично и екологично замърсявания. СМИ с демасифицирането и дерегулирането си са следващата, при това глобална, технология, водеща до замърсяване на планетарната среда. Чрез тях постъпват информационни (познавателни, лайфстайл внушения, демагогия, манипулации и откровени лъжи) замърсители, които променят по непредсказуем начин поведението на хората, имащи допир с подобни технологии. Доколкото в системата на възпитанието и образованието се стимулира толерантността към достъпа и разпространяването на информация безкритично (или почти безкритично), населението е подложено и на информационно-познавателно замърсяване. Следващата степен в еволюцията на замърсителите са духовните (засега нямам по-подходящ термин), които са в състояние да променят коренно поведението на големи маси хора. Предвид инфо-духовната съставка на човека, те трудно могат да бъдат уловени, разпознати, разбрани и разкрити. Първите „плахи” опити на духовното замърсяване идват от изкривяването в нечия полза на автентично учение, традиция. Добър пример в това е християнството, предвид доброто документиране на неговата история. От учение то се превръща постепенно в религия с няколко клона, като междувременно се видоизменя на Вселенски Събори и други на високо ниво свои институции автентичното учение, трансформирайки го в удобно за религиозните и политическите инситуции със специфично профилирани профанни практики, неописани в свещения първоизточник, тълкувайки го превратно и дори променяйки текстове в него. Втори начин по който се проявява духовното замърсяване е чрез духовния пазар – умело навлизане на религиозни, окултни и изолирани шамански практики сред широката публика, със съдействието на медиите и банките. Самите религиозни, шамански и окултни практики не представляват замърсители, когато се правят там, където им е мястото и времето. Но попадайки в среда, която е непривична за тях те стават опасни. Едно такова невинно нещо като пушенето на тютюн дошло от местното население на Америка, което се прави по специален повод и е част от духовната култура, при това не в такива количества, които както знаем водят до пристрастяване у европейците. В новата среда на духовните практики им се налагат поне два вида адаптации: между практиката и пазара, и между практиката и лайфстайла. Първия вид: между практиката и пазара. Практиката се орязва, изважда се от майчиния й контекст и се представя като едно или малко на брой контролируеми упражнения, дишания и медитации. Съответно бизнесът оразмерява в модули, етапи, нива посвещаването, обучението и правата над него; също цената за това в различните държави съобразно платежоспособността. Втория вид: между практиката и лайфстайла. Практиката формира групи (често самоизолиращи се и враждуващи с други такива), които разпокъсват нормалната обществена тъкан до степен липсата на единство по основни въпроси на оцеляването и посоката на развитие. Лайфстайлът се разпада на знаещи и доминиращи групи и духовно нищи и дори бедстващи маргинали (обикновено тези, които не са имали желанието или парите да участват в семинарите и другите сборища на последователите и доктринерите). Особено опасен стил на живот предлагат съвременни гурута, които ви питат какво предпочитате: да бъдете беден или богат (вместо правилния духовно-отговорен въпрос: приемате ли да живеете весело и щастливо в свят с дълбока мизерия и лични богатства, породени от несправедливо, неустойчиво, асиметрично отношение към хората и ресурсите на планетата)? Тънката измама е от предлагане на малка част от истината и игнориране на цялостната истина. С това ви подвеждат да отговорите – не искам да бъда беден, искам да съм богат, при това без всякакви (или почти всякакви) вътрешни или социално-отговорни ограничения. Съвременният европеец и европейка са склонни да вършат почти всичко, но ако може да се напрягат по-малко, да не влагат усилия и време за работа, но да максимализират при това печалбите си. Така се заличават етническите адаптивни традиции, за сметка на богатия спектър от избори на поведение и начин на живот – както казват – „демокрация”. А според мен – „демонокрация”. Предвид всичко това, смятам за свой дълг пред блогърите и обществото като цяло да посочвам замърсителите и да катализирам организационната работа по прочистването. Колкото до радиационното, химическото, биологичното (екологично, в т.ч. ГМ) замърсявания – те са ясно видими в полезрението на обществото, дори още за децата в училищна възраст. Що се отнася до духовното, то се оказва невидимо или неуловимо за обществото. Институциите нито го отхвърлят, нито го стимулират, а активността на замърсителите е легална, стига да спазват законите, да плащат редовно данъците и рушветите. Засега най-сериозното противодействие на това замърсяване е изясняването на неговата наличност, личната чистота и доблест в помисли, думи и дела, индивдуалния стремеж към просветление. Това е трудна и деликатна задача, тъй като за разлика от другите видове замърсители, носителите на този вид са легални, често коректни в материалните обществени отношения, никога не влизат в обществени дебати относно съдържанието на доктрината или практикуването й. Казва се така – или ти харесва и принадлежиш, или ако не ти харесва – не се занимаваш. Виждам че наред с битките които разкъсват вече опърпаната тъкан на европейската цивилизация, която създаде няколко глобални кризи, които вече се сливат в близките години в катастрофа, към баталната драма се добавя и битката за душите на хората. Последната не е една битка. А битка на всеки отделен човек с реалността, в която той все по-често се налага да взема критични решения по съвест относно грижата и отговорността си за Цялото (колкото по-голямо е то – толкова по-високо е неговото ниво на съзнателност). За голямо съжаление полезната информация за „екологията на духа”, както я нарича Вячеслав Бронников, може да стигне изключително посредством съществуващата икономическа инфраструктура. Това ще обрече на духовен упадък мнозинството хора, които нямат парите за да купят книга, да участват в семинар или да отидат до далечен ашрам (монастир, школа и т.н.). Атеистичността, или по-правилно бездуховността на възпитателната, образователна и професионална среда държи далеч мнозинството от подобни теми и намерения. Сигурно сте или познавате хора, които са в прекрасно здраве, подем и възторг след като са посещавали срещи, които повдигат духа, а след време настроенията им избледняват заради обкръжаващата близка реалност и те постепенно се връщат там, където са били. Духовността у човека се проявява тогава, когато той може да си позволи да бъде уязвим без страх, без това да му навреди (вреди страха, той е основен блокатор на духовното развитие).
Изводите и заключенията може да направите сами.