Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 08:06 - Психично и духовно развитие 57,58/90 Разклонение на пътя: към деградация или трансформация? Психика и територия
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1355 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нашата цивилизация се движи неотклонно към деградация или трансформация - нова цивилизация. Нарастването на сложността от всякакъв характер и изоставането на методите за управление на обществото, както и самоуправлението на неговите членове, показва несрещан в известната писана история прецедент на дисбаланс. За да реши проблемите по управлението, управленците реагират по стария начин – като скупчват хората на едно място. Но породените от това суперградове с жители над 10 милиона, та дори и в по-малките, хората се докосват до постоянната опасност от срив на инфраструктурата и оттам да загубят за кратко време основните средства за съществуване. В град има смисъл да се живее, ако си богат, умен, находчив, хитър, инициативен, със силно (рафинирано или не) его. Градът и техногенната среда изискват да си способен на високо стресово натоварване, да запазваш спокойствие при по-честите емоционални и морални конфликти, да познаваш в основни линии техническата инфраструктура и битовата техника – да си готов да отстраняваш повреди или да генерираш решения с които да преодоляваш повредите. Колкото по-голяма е липсата на тези качества и умения, толкова повече ставаш аутсайдер, несретник, страдалец поради социо-техническата среда. Ако от такова състояние не се излезе (не се превъзмогне), в срок по-дълъг от 1-2 години, отражението върху живота ще е доста неблагоприятно. Има цели групи несретници в града, които оформят гето. Проблемът може да се реши със разсредоточаване – чрез мобилните компютри в мрежа и потребителските кооперации – бърза и лесна целенасочена доставка на необходимите вещи и услуги. Положителни страни трябва да се очакват да са: сливането на производството и потреблението, отказът от печалба на всяка цена. Ще се прекрати безскрупулното и упорито занимание с очевидно вредни за природата и човека дейности. Една алтернатива на градската среда е селото. Обичайният поминък на хората от село е земеделието, скотовъдството и производството на храни. Тези дейности са в по-голяма степен свързани с природните цикли, които в градската среда се изявяват рядко, поради което селската среда е по-здравословна. Благодарение на развитието на транспорта и комуникациите, много информационни и индустриални производства на миниатюрни и нано стоки ще се изнесат на село. Очакват се градоустройствени решения от тип полис заобиколен със екоселища – сателити – източници на устойчивост, чиста храна и място за здраве и отдих. Що се отнася до природната среда като място за обитание – тя в най-малка степен ангажира човек с принудителна неестествена активност. Единствена грижа на човека остава физиологията. Преди двадесетина години бе забелязано от екип от учени, че основните най-големи човешки поселения се намират в критични еколого-географско-геологични граници в които природните бедствия – предсказуеми или не - са особено чести: земетресения, вулкани, свлачища, цунами и др. Разпределението на населението на територията на България е в точно съответствие с тази закономерност. Силни земетресения в Софийско и Горнотракийската равнина, свлачища във Варненско, селища с многобройно население покрай разливни при бързо снеготопене и поройни дъждове речни корита в Южна България и т.н. В резултат на егоистичното, късогледо и едностранчиво вземане на решения относно градоустройството и строежа на домовете, населението в градовете се излага и на допълнително утежняващи опасности. На места на които не е имало природни катастрофи – те се появяват, при това удивително привързани към човешките обиталища. Само два по-ярки примера. Изсичането на горите в планините и разполагането в подножията им на жилища предизвиква свлачища, особено при валежи, снеготопене и лавини заради премахването на естествените укрепления срещу това – многобройните дървета съставящи гората и поддържащи почвата. Другият пример е застрояването върху мочурливи места покрай разливни реки и към откритите морета. В резултат на това тези естествени защити на населението се превръщат в смъртоносни непроходими капани при наводнения от обилни снеговалежи, снеготопене, урагани и цунами. Всички мерки да се живее по-сигурно на подобни места водят до жертване на допълнителни финансови средства, труд – инженерен и технически, но в крайна сметка – плодовете са нездравословен и опасен за живота начин на съществуване. Територията на даден вид има йерархия на три нива. Най-ниското ниво – на индивида - е неговото лично пространство, което при човека е около 8 метра. В радиус от 8 метра човек се чувства комфортно с друг, само ако той му е приятен или поне игнорира отношението си към него, т.е. безразличен му е. Това разстояние покрива емоционалното („астралното“) тяло на човека. В гъстонаселените райони то е нарушено масово. Това поражда агресия, болести, включително епидемични и психози, криминална престъпност, отчуждение и т.н. Това не е просто културен феномен. Това нарушение на личното пространство действа деструктивно подсъзнателно (а който се е осъзнал – и съзнателно!) на психичните аспекти/нива на развитие – физическо, емоционално и интелектуално, както и на духовния/ценностния статус и развитие. След осведомяването ви за това – изборът е ваш. В рамките на личното пространство има още едно – по-малко пространство – пространството на непосредственото физическо тяло. Анатомията разглежда тялото като завършващо с повърхността си - кожата. Близката енергийна аура на живото тяло е около 60 см около него. От такова разстояние може да се усети топлината, електромагнитните излъчвания на сърцето, а при натоварване на големите скелетни мускули – и тях. В тази зона се усеща и дъха и най-близката част от естествената химическа атмосфера. Това са все елементи на биополето, които се усещат в нормално будно състояние, дори човек да не е екстрасенс. 8-метровата територия предвидена по биологични причини като място на индивидуалния комфорт задължително включва още няколко елемента, от които са лишени много градски жители. В 8-метровата зона е източникът на вода за пиене (обикновено достъпната вода е хлорирана и обезсилена – клъстерите й са разрушени -, но това е по-малка беля, отколкото ако я няма) и естествена светлина (близост на сградите в съчетание с нисък жилищен етаж при наличие на много висока съседна сграда), достъпът до земния терен (това е нарушено при високото строителство над 3-4 етажа), естествен източник на топлина – жив огън, например от дърва (в масовия случай няма комини, и при добро желание не може да се осъществи без инженерна преработка на сградната конструкция) или близката телесната топлина (единачеството не е рядко срещано въпреки високата пренаселеност на някои градски райони). Лишаването от който и да е от тези източници за по-продължително време е вредно за психиката. От значение е и цвета повърхностите на индивидуалното пространство. Сивото и черното по правило е нужно да бъдат силно ограничени. Но ако това не е спазено се случват неблагополучия на психиката от всякакъв характер – от тежки депресии до суициди (самоубийства). Има много хипотези защо това се случва. Те се делят на три: 1. спонтанното скупчване на хората осигурява много по-големи изгоди отколкото загубите; 2.Спестяване на територия, която, отнета от жизненото пространство - да се използува за земеделие за изхранване на многобройното население; 3.скупчването на хората е резултат от взети решения на управленците, дори намеса на цивилизация, която тайно, директно, безмилостно и целенасочено в своя изгода осигурява човешкото размножаване и експлоатиране (ако искате да отгледате животни със стопанска цел нали няма да ги търсите по горите, а ще им осигурите доколкото е възможно плътно заселване в контролируема територия?). Дали това е така? 1. Изгодите от скупчването на едно място са илюзорни, а при по-внимателен анализ – античовешки. Например престъпността в градовете е на поне един порядък по-висока от селата и махалите, поради анонимността на извършителите. Също при природни бедствия домът трябва да се изостави, поне за известно време, и да се проведе спешна евакуация на многобройно население. Оттук произтича невъзможността и безсмислеността на това. Винаги остават хора да мародерстват. Загубите от повредата на една къща са неизмеримо по-малки от повредата на един апартамент, заради който може да се наложи разрушаване, реконсруиране на съседните апартаменти или на цялата сграда. Евакуацията от многомилионен град означава само по себе си бедствие с размерите на регионална трагедия. Няма обществен транспорт, който за обозримо време да евакуира населението на безопасно и подходящо за живота място. 2. Има не спестяване, а разхищение на територия. Това че 500 човека живеят един над друг на 10 квадратни метра изисква повече и по-интензивна обработка и изобщо експлоатация на земята за растениевъдство и животновъдство. Към това трябва да се добави задължителната при тези дейности скъпоструваща инфраструктура – пътища, транспорт за прехвърлянето на суровините и продукцията, огромна складова база, включително хладилници, магазини, обслужващ персонал, който също се нуждае от своя страна от средства за съществуване, логистика с международен мащаб – добив, транспорт, производство на горива, електро-енергопроизводство и разпределение, изискващо по-мощни и повече електростанции, трансформатори и т.н., тежка индустрия и т.н. Всичко това изисква много повече територия за един човек, при това – силно, а често и необратимо увреждайки я. 3.Известни са случаи на принудително заселване и разпределение на населението с цел осигуряване на отбраната. Недостъпността на територията за врага е важна причина за строежа на градове под нивото на морето и други водоизточници с водно огледало над кота нула на сградите или транспортните артерии (например метрото много лесно може да бъде наводнено, в някои градове дори само със спирането на тока, при което помпите спират и водата от подземните реки нахлува по естествен път). Що се отнася до наличие на земна или извънземна намеса на непредставяща се за масовия гражданин цивилизация – въпросът може да се дискутира. Но привеждането на многобройни, макар и косвени доказателства за изкуствено човековъдство, както и анализът на управленските решения в определена посока, силно водят към подозрение именно от такъв характер. Има и горна граница на територията на индивидуалните пространства, по които може да се съизмерва груповия начин на живот. Това е мое мнение, с което не обвързвам никого. Това е територията, която може да се поддържа в добро, жизнеспособно състояние от човека и съответното семейство (род) като домакинство, ползувайки само труда на обитателите й. Ако индивидуалното (или семейното) пространство надхвърля толкова възможностите, че се налага използуването на наемен, слугински или друг външен отчужден труд (за чистене, готвене, градинарство, дребни комунални поправки), то значи това изобилие е всъщност излишък. То е признак или на нескромност, или на някаква наследена или възникнала ситуация (например оставяне на наследство от родители или от невъзвращенци роднини). Ние сме мярката на нашата действителност   Що се отнася до интелектуалния срез на психиката, неговия обхват се простира до мястото на най-далечните възприети от даден човек материални структури. Благодарение на орбиталния телескоп „Хъбъл“ този мислим район е видимата вселена с нейния установен радиус от около 13,8 милиарда светлинни години. А ценностния, духовния аспект на психиката, или накратко – духът – се простира в безкрайността. Съвременната физическа наука допуска пространството да е безкрайно, като в него ние познаваме сетивно и инструментално единствено нашата Вселена. Но има още много вселени в безкрая..., които потенциално са достъпни за духа.   Ние сме едно. Ние искаме да сме стопани на този свят. Ние мечтаем да разширим възможностите на нашите сетива и зони на влиятия до самия край на Вселената. И ако някога го МОЖЕМ – значи сме станали БОГОВЕ.   Независимо от общите еволюционни тенденции изброени тук, все още стои въпросът как ще се осъществят те? Например на фона на интеграцията се забелязва съпътстваща тенденция към сегментация на съвременното човечество: 1.Между развитите (встъпилите в информационната епоха) страни и развиващите се (деколонизиращи и индустриализиращи се) страни в икономическо отношение. 2.Цивилизационно културно разделение: европейски – почти гробален модел, ислямски свят и Китай. 3.Загниване на глобалния монополизъм и процъфтяване на регионални и маргинални икономически общности; раздробяване на [структурата на] пазара. Това е проява на следния принцип. В епохи на процъфтяване конкуренцията е за допълнителна печалба, намножаване, а в епохи на криза, като сегашната, - изменение на структурата. В днешно време дружбата е възможна само между хората от народите, а между страните и обществата се разгръща конкуренция. 4.Придобиване на самостоятелност от официалната власт на престъпността, екологичните организации, тайните служби на редица мощни държави, усъвършенстване на средствата за комуникация. Още в началото на ХХ век транснационалната банкова олигархия се е разделила от общите цели на обществото и държавата – за нея те са само средство за трупане на непроизводителни, паразитни богатства. 5.Между екология и икономика: защото съвременната икономика изцяло зависи от пазара, а той се интересува от баланса между егоистичното търсене и предлагане от конкретните клиенти, а не от общозначимата цел за опазена природна, включително и жизнена среда. Изключение – кътчетата ненарушена природа се поднасят като лукс на малцинство, разполагащо с финансови средства в изобилие. 6.Класическото капиталистическо социално противоречие не е решено независимо от глобално вземаните мерки за неговото разсейване. А това е между обществения масов характер на труда и частно-собственическият начин на присвояване на неговите плодове. Участието на множество дребни акционери не решава противоречието, а го задълбочава, тъй като всички акционери и инвеститори се интересуват единствено от максималната печалба, независимо как е постигната тя. Това отчуждение, израз на крайна форма на егоизма – живот с всички, но срещу и въпреки всички – е най-сериозният социален ценностен проблем на съвременната цивилизация. Но може би най-значимото противоречие е ... 7.между отчужденото технократско финансово-дигитално манипулативно егоистично мислене и позицията на духовните, приобщени към природата и човеколюбивите социални практики хора, племена и други групи.  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 606459
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930