Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2011 08:00 - Психично и духовно развитие 61/90 Нервни заболявания и болестни състояния съпътстващи духовното развитие
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 2619 Коментари: 0 Гласове:
0



- кратки бележки по труда на италианския лекар Роберто Асаджиоли
Не умирай. Щом си свършиш работата ще те повикам...   В работата на изтъкнатия италиански лекар и философ се говори за неизбежния спътник на растежа на човека – разнообразни видове нервни заболявания, съпровождащи този процес. Анализите на работите на Асаджиоли показват, че нервните заболявания са дотолкова съпътстващи духовното развитие, доколкото е останал “психичен боклук” – страхове, програми за действия и травматизиращи подсъзнателни спомени, на които можем да се натъкнем по пътя на духовното развитие. Осъзнаването и ликвидирането на вредните енграми (мемове) е нашата най-важна задача по пътя към просветлението. Смъртта и умирането осигуряват подобно на просветлението преживяване (не се гарантира незавръщането обратно към живота с материя). Но каква е ползата да ти просветне, когато не си в живото тяло и не можеш да споделиш Божествените блага с другите?! Малкото изключения на завърнали се от продължителна кома с придобита духовна опитност, показва, че и това е начинът, макар и толкова драматичен за тялото, да се постигне още в духовната еволюция. Една от най-честите вредни програми за действие, която е в основата на неврозите, е разцепването на цялостния човек на ум и тяло. След това се локализира съзнателната активност в ума, а на тялото се отрежда ролята на роб. Това е тежко наследство от християнската практика в европейската култура. Изчистването на този вреден мем решава поне 1/3 от случаите на така наречения “психичен боклук”. Роберто Асаджиоли (1888-1974) е широко известен в Европа като лекар-философ, създател на техниката за реконструкция на личността, която той нарича “психосинтез” (един вид реплика на Фройд-Юнговата психоанализа). Идеите си Роберто Асаджиоли е черпил от ведантически текстове, както и от личните си преживявания и медицинска практика. През 1940 г., бидейки арестуван от фашисткия режим в Италия, той прекарал няколко месеца в единична килия и после разказвал на приятели, че от това затворничество е събрал интересен и ценен опит, който му е дал възможност да проведе редица специални психодуховни упражнения. С такава ефективност Асаджиоли използувал и принудителното затворничество през 1943 г., когато се криел от режима на Мусолини в отдалечени планински села. Духовното развитие на човека е продължителен процес. Това е пътешествие из чудни страни, богато не само на удивителни случки, но и на препятствия и опасности. То е свързано с процеси на дълбоко морално пречистване, пълна трансформация, пробуждане на много неизползувани по-рано способности, растеж на знанието до немислимо преди ниво, разширяване на неговите вътрешни пространства. Затова не е чудно, че толкова важните промени преминават през различни критични стадии, които нерядко са съпроводени с неврологични, емоционални и умствени разстройства. При обикновеното клинично наблюдение те лесно могат да бъдат взети за разстройства, получаващи се от съвсем други причини. Разстройствата, за които говорим ние, имат съвсем друг смисъл, изискват друга оценка и лечение. В днешно време разстройствата, предизвикани от духовни причини се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, съзнателно или несъзнателно изпитващи вътрешни духовни натоварвания. Освен това, духовното развитие на съвременния човек, по силата на неговото разнообразие и особено вследствие на съпротивата предизвикана от неговия критичен ум, става по-труден и сложен вътрешен процес, отколкото в миналите времена. Затова е целесъобразно да се направи преглед на нервните и психични разстройства, които могат да се получат в различни етапи на духовното развитие, да се покажат и ефективни методи за тяхното преодоляване. По пътя към постигането на духовно съзнание човек може да премине през пет критични стадия: 1.кризи, предшествуващи духовното събуждане; 2. кризи, провокирани от духовното събуждане; 3. спадове след духовното събуждане; 4. кризи на стадия на духовното събуждане; и накрая 5. “тъмната нощ на душата”. Да ги разгледаме поред.                           Между вярата и съмнението   1.Кризи, предшествуващи духовното събуждане. За да се разбере правилно смисъла на странните вътрешни преживявания, предсигнали на духовното събуждане, ще кажем няколко думи за психиката на средния човек. Той сякаш е носен от течението на живота. Той приема живота така, както протича, без да си задава въпроси за неговия смисъл, ценностите и целите. За човека с ниско ниво на духовно развитие всичко се свежда до осъществяване на лични желания, например той се стреми към богатство, задоволяване на влеченията и честолюбието си. Човек, чието духовно ниво е малко по-високо, подчинява своите лични наклонности на изпълнението на тези семейни и граждански задължения, зачитането на които е заложено с неговото възпитание. При това той не се замисля над това откъде са се взели тези задължения, как те се съотнасят помежду си и т.н. Той може да смята себе си за вярващ, но неговата религиозност е повърхностна и стереотипна. За да живее със спокойна съвест, на него му е достатъчно да изпълнява формално предписанията на църквата и да участва в установените обреди. Казано накратко, обикновеният човек се опира, без да се замисля, на безусловната реалност на обикновения живот. Той здраво се придържа към земните блага, които имат за него положителна ценност. По такъв начин, земното съществуване представлява за него единствена практическа самоцел. Дори ако вярва при това в бъдещия рай, вярата му е чисто теоретична и академична. А и той не бърза да попадне в този “рай”. Но освен това, което описахме, може да се случи този “обикновен” човек да претърпи внезапна трансформация в душевния си живот, която го обърква и плаши. Понякога тази трансформация настъпва в резултат на много разочарования, а нерядко и силно душевно сътресение, например вследствие загубата на близък човек. Но тя протича без външни причини: сред пълното благополучие и благоволение на съдбата се появява неопределено безпокойство, чувство на неудовлетвореност и вътрешна празнота. Човек страда от липсата на нещо неопределено, на нещо, което той самият не може да назове и опише. Постепенно идват чувства на нереалност, суетност на будния живот. Личните интереси, които до този момент са владели и изпълвали човека, почват да бледнеят и губят своите важност и ценност. На преден план излизат нови въпроси: човек започва да се замисля за смисъла на живота, за причината на явленията, които преди се приемали като разбиращи се отсамо себе си. Той се замисля за изворите на собственото и чуждо страдание, за оправданията на човешкото неравенство, за произхода и целите на човешкото съществуване. На този етап заблудите са чести. Много хора, не разбирайки смисъла на новото си душевно състояние, го разглеждат като натоварване с причудливи болезнени фантазии, и доколкото то е мъчително, те всячески се стремят да го потиснат. Боейки се “да не си загубят ума”, те правят всичко възможно отново да потънат в конкретната реалност, която им изглежда, че им се изплъзва. В хода на тази борба някои с удвоен инат се хвърлят във водовъртежа на живота и жадно търсят нови занимания, страсти и усещания. Понякога по този начин им се удава да заглушат безпокойството си, но почти никога не се получава да се избавят напълно от него. Това безпокойство броди в дълбините на душата, разлага устоите на обичайния живот и след някое време, понякога дори след години, с нова сила изплува на повърхността на съзнанието. Сега това безпокойство става още по-мъчително, вътрешната празнота – още по-непоносима. Човек се чувства унищожен, всичко, на което се е градял предишния му живот, изглежда сън и изпада като ненужна обвивка. В същото време новият смисъл още не се е появил и сега човекът не просто не знае нищо за него, но дори и не подозира за възможността за неговото съществуване. Често към това страдание се добавя и морална криза, събужда се и се задълбочава етичното съзнание, човек се терзае от тежко чувство за вина и разкаяние за миналите си постъпки. Той сурово се самоосъжда и изпада в пълно униние. В такова състояние е лесно да се появят мисли за самоубийство. Прекратяването на физическото съществуване изглежда логическо разрешение на вътрешната катастрофа.  Ще отбележим, че това е само общ сценарий на протичането на подобни преживявания. В реалността са възможни различни индивидуални особенсти. Някои изобщо не преживяват острия стадий, други се оказват в него внезапно, без предварителни етапи, при трети господстват натрапливи философски съмнения, при четвърти основна роля играе моралната криза. Тези проявления на духовен прелом много приличат на определени симптоми при неврастения или психастения. В частност, при едни се проява един от симптомите на психастенията – загуба на действие в реалността, при други – деперсонализация. Подобието на духовната криза с посочените заболявания се засилва и от това, че то предизвиква същите физически симптоми: изощение, нервно напрежение, безсъние, разстройства на кръвообращението и храносмилането. 2.Кризи, предизвикани от духовното събуждане. Създадените връзки между личността и душата, съпътствуващите им потоци от светлина, радост и действена сила носят чудесно усещане за освобождение. Вътрешната борба, страданията, неврозите и физическите сътресения могат внезапно да изчезнат и понякога толкова бързо, че е очевидно, че не са имали материални причини, а са от душевни страдания. В такива случаи духовното събуждане представлява изцеление в пълния смисъл на тази дума. Обаче не винаги събуждането става толкова просто и хармонично. То само по себе си може да провокира усложнения, разстройства и отклонения. Това се отнася за тези хора, чийто ум не е напълно уравновесен, чийто емоционален живот е прекалено екзалтиран, нервната система е твърде нежна или чувствителна, за да може безболезнено да издържи на рязко засилилите се духовни енергии. Когато разумът е твърде слаб и неподготвен да понесе духовната светлина, или когато човекът е склонен към високомерие и егоцентризъм, вътрешните събития могат да бъдат неправилно разбрани. Появява се т.нар. разместване на пластовете, нелегитимен пренос на относителното към абсолютно, от сферите на личното – в духовния свят. По този начин духовната сила може да доведе до раздуване на личностното Аз. Наблюдаван е типичен краен случай от този род в психиатричната болница Ванкон. Един от обитателите ѝ, симпатичен старец, спокойно и упорито твърди, че е Господ Бог. Около това си убеждение той тъче платно от фантастични идеи за небесните войнства, които той владеел, за великите дела, извършени от него и т.н. Във всичко останало той си е най-прекрасен и любезен човек, винаги готов да услужи на лекарите и болните. Разумът му е ясен и внимателен. Той е толкова добросъвестен, че го правят помощник на аптекаря. Аптекарят му поверява ключа от аптеката и приготвянето на лекарствата и това не става причина за неприятности, ако не се смята изчезването на захар, която той взема от запасите за да достави удоволствие на някои пациенти. От обикновената медицинска гледна точка на този болен трябва да се постави диагноза: обикновен случай на мания за величие, параноидно заболяване. Но в действителност всички тези формулировки са само описателни, вкарващи в някакви клинични рамки. Ние няма да разберем нищо определено за природата, за истинските причини на даденото разстройство. А за нас е важно да знаем – не стоят ли зад идеите на болния по-дълбоки психологически мотиви. Ние знаем, че възприемането на реалността на духа и вътрешното му единство с човешката душа, предизвиква у човека, който го преживява, чувство на вътрешно величие, растеж, причастност към Божествената природа. В религиозните учения от всички времена намираме многобройни доказателства за това. В Библията е казано кратко и ясно: “Вие знаете ли, че сте богове?”. Августин Блажени казва: “Когато душата на човека обича, тя заприличва на това, което обича”. Когато тя обича земното, тя става земна, но когато тя обича бога, не става ли тя Бог! Най-силно от всичко – пълното тъждество на човека-дух в неговото чисто битие – с Висшия (универсалния) Дух – е изразено във философията Веданта. Колкото и да ни се иска да виждаме това отношение – между индивидуалното и универсалното – в пълния смисъл на тъждество или като подобие (изоморфизъм), като причастност или като единство, и на теория, и на практика е редно ясно да осъзнаваме огромната дистанция между духа в неговото чисто битие и обикновената личност. Първото е основа, център, или Голямо Аз, второто е нашето малко Аз, заключено в обичайното ни съзнание. Пренебрегването на тази разлика води до нелепи и опасни последствия. Именно това позволява да се разбере душевното разстройство на описания по-горе болен и другите, не толкова крайни форми на самовъзнасяне и самообожествяване. Болестното заблуждение на тези, които стават жертва на подобни илюзии, е в това, че приписват на своето преходно аз качествата и способностите на Висшия Дух. Става дума за смесване на относителната и абсолютната реалност, на личното и метафизичното нива. Подобно разбиране на определени случаи на мания за величие може да даде ценни указания за тяхното лечение. А именно: напълно безполезно е да се доказва на болния, че не е прав, че се е заблудил и да се надсмиваме над него. Това може само да го раздразни. За предпочитане е друг начин на отношение: да се признае реалността, която стои в неговите идеи, а след това с цялото си търпение да се опита да се обясни на болния заблуждението му. В други случаи събуждането на душата и съпътстващото го внезапно вътрешно просветление може да доведе до емоционално претоварване, което да се прояви бурно и безразборно, с крясъци, плач, пеене и възбудени действия. Някои силни натури в резултат на подема, предизвикан от духовното пробуждане, могат да се обявят за пророци или реформатори. Те оглавяват движения, основават секти, изявяващи се с фанатизъм и стремеж да привлекат и “покръстят” всички в своята вяра. При някои хора с високо ниво и твърде силни, в резултат на преживяно откровение от трансцеденталния и божествен аспект на своя дух, възниква претенция за пълно и буквално тъждество с духовната му част. На практика такова тъждество може да се достигне само в резултат на дълъг и сложен път на последователни трансформации и прераждания на индивида. Затова претенциите им не могат да бъдат удовлетворени – оттам и депресивните състояния до пълното отчаяние и импулси за самоунищожение. При някои съответстващо предразположени хора вътрешното събуждане може да се съпровожда с различни парапсихични явления. Те имат видения на ангелоподобни същества, чуват гласове или имат подтик към автоматично писане. Значението на такива съобщения може да е различно. Във всеки случай е наложителна трезва проверка и анализ без предварително отхвърляне, но и без априорен пиетет, който може да внушава източника им на информация. Особено вимателно трябва да се отнасяме към съобщения, които съдържат императивни заповеди или забрани и изискват сляпо подчинение, а също така към тези, в които се превъзнася доставчика на съобщенията – истинските духовни Учители никога не прибягат към такива средства. Следва да отбележим, че независимо доколко са истинни и значими тези съобщения, те винаги са вредни за здравето, защото могат да нарушат в значителна степен равновесието на ума и чувствата у неподготвения. 3.Спадове, следващи след духовното събуждане. Обикновено известно време след духовното пробуждане следва спад. Вече казахме, че процесът на духовно събуждане предизвиква чувство на радост, просветление на ума, осъзнаване на смисъла и целта на битието. Разсейват се много съмнения и се разрешават много въпроси, появява се усещане на вътрешна увереност. Всичко това се съпътства от преживяване на единство, красота и святост на живота. Пробудената душа излива поток от любов към всички хора и към всяка твар. Всъщност няма нищо по-радостно и утешително за сърцето от досега с пробуден, който се намира в състояние на благодат. Изглежда, че предишната му личност с нейните остри ръбове и неприятни прояви е изчезнала и на нас ни се усмихва нов човек, изпълнен със симпатия, стремеж да донесе радост и да бъде полезен на околните, да сподели с тях получените духовни съкровища, които той не може да обхване сам. Това радостно състояние може да продължи различно, но накрая то се прекратява. Ежедневната личност с нейния дълбок его фундамент само временно е потънала под повърхността. Тя сякаш е била заспала, но не е изчезнала. Освен това, потокът от духовна светлина и любов, както и всичко останало на света, е ритмичен и цикличен. Следователно, рано или късно след прилива следва отлив. Преживяването на напускането на благодатта е много мъчително и в някои случаи то води до сгромолясване и сериозни разстройства. Отново се събуждат и с нова сила се утвърждават неизменните влечения. Целият “боклук”, погълнат от мътния поток на ежедневието, отново изплува на повърхността. Междувременно процесът на събуждане вече е изтънчил етичната чувствителност, засилил е стремежът към съвършенство, човек съди себе си по-строго, безжалостно, на него му изглежда, че е паднал по-дълбоко, отколкото преди. Това заблуждение се подкрепя от това, че на повърхността излизат по-рано дълбоко скритите наклонности и влечения: високите духовни стремежи, представлявайки зов към тези сили са ги събудили и извадили от безсъзнателното. Спадът може да отиде толкова далеч, че човек започва да отрича духовното значение на вътрешния си опит. В неговия вътрешен свят царят съмнение и самоунищожение, той се поддава на изкушението да приема че всичко, което се е случило с него е илюзия, фантазия, сантиментални “приказки”. Той може да стане ожесточен и саркастичен, цинично да се присмива на себе си и на други, да се отрича от своите идеали и стремежи. Но независимо от всичките усилия, той вече не е в състояние да се върне в предишното състояние. Красотата и чудото на това, което е преживял, остава в него, не може нито да се отрече, нито да се забрави. Като цяло реакцията е болезнена, с пристъпи на отчаяние и мисъл за самоубийство. Подобни извънредни реакции се преодоляват с разбирането на това, което става и с това със собственото осъзнаване на единствения път за преодоляване на трудностите. Именно затова на човекът му е нужна помощ отвън. Нужно е да му се помогне да осъзнае, че състоянието на благодат не може да продължава вечно и че следващата реакция е естествена и неизбежна. Прекрасното състояние, преживяно от него е било подобно на излитане към озарявани от слънцето върхове от които е видим цялостно света. Но всеки полет рано или късно свършва. Отново се връщаме в равнината и след това бавно, стъпка по стъпка, преодоляваме острото издигане, водещо към върха. И осъзнаването на това, че преживяваното спускане или “пропадане” е естествен процес, през който всички ние трябва да преминем, утешава и ободрява странника, помагайки му да събере сили, за да започне ново уверено издигане. 4.Кризи на етапа на духовното преобразяване. Упоменатият подем на практика означава пълна трансформация и прераждане на личността (да не се бърка личността с индивида. Личността е продукт на обществените отношения, съгласувани в един човешки индивид. Индивидът е тяло – продукт на биологичната еволюция). Това е дълъг и сложен процес, включващ различни фази: фаза на активно усещане с цел премахване на препятствията пред духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, преди всичко на скритите или слабо изразените; фаза, в продължението на която личността трябва да даде на духа безмълвно и кротко да работи с душата, мъжествено и търпеливо понасяйки неизбежните страдания. Това е време, изпълнено с промени, когато светлината и тъмата, радостта и болката се сменят една с друга. Често силите на човека на този етап са дотолкова погълнати от тежки и наистина мъчителни събития, че той лошо се справя с разнообразните изисквания на външния живот на личността. Страничният наблюдател би преценил такъв човек от гледна точка на неговата нормална и практическа ефективност като ставащ “по-зле”, “струва” по-малко, отколкото преди. Така вътрешните проблеми на духовно развиващият се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и дори лекарите. Не веднъж той чува неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовните стремежи и идеали, лишаващи човека от достойнства в практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока потиснатост, душевно объркване и униние. Състоянието на такъв човек от медицинска гледна точка може да се тълкува като психоза – човекът става неизвестен на себе си. Въпреки че всичките му личностни знания и опитности може да ги реализира, той вижда безсмислието в нагласените от обществото и най-близко обкръжение модели като абсолютно неприемливи. Преживява се удар върху личността извършен от самата личност. Това изпитание, както и другите, трябва да бъде преодоляно. То учи да се справяме с личната чувствителност и помага да се изработи твърдост и независимост на съжденията. Затова следва не да се съпротивлява на такова изпитание, а търпеливо да се приеме. Дори ако близките разберат човека в тази ситуация, те могат да окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става дума за някакъв преходен период, когато човек е изоставил предишното състояние, но още не е достигнал новото. Той трябва да премине през бездната на несамопознаваемост и да влезе в нова конфигурация, да се трансформира. Така гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул – стадий на безпомощност и безсъзнателност. За разлика от гъсеницата, човек е лишен от тази безопасност и тишина, в която пеперудата преминава метаморфозата. Тя му трябва, особено в нашето забързано урбанизирано време, да остане на мястото си и доколкото му стигат силите да изпълнява дълга си пред семейство и общество, също професионалните си задължения – тъй сякаш във вътрешния му свят не става нищо особено. Такава задача е особено трудна. Може да я сравня с проблема, стоящ пред английските инженери, които трябвало да преустроят лондонската гара, без да прекъсват движението дори за час. Не е удивително, че такава сложна задача дотолкова силно предизвиква такива нервни и душевни разстройства, като изтощение, безсъние, потиснатост, раздразнителност, които на свой ред, вследствие тясното взаимодействие между тяло и дух, могат да изявят различни физически симптоми. За да се помогне в такава ситуация, е нужно преди всичко да се разпознае действителната причина за болестите и се окаже на болния правилна психотерапевтична помощ, защото чисто физическото лечение и приемане на лекарства само ще смекчат неблагополучието, но изобщо няма да подействат на душевно-духовните корени на недъга. Понякога тези разстройства се получават от претоварвания – от прекомерни усилия, насочени към ускоряване на духовното развитие. Като следствие от тези усилия става не трансформация, а изтласкване на нисшите компоненти, обостряне на вътрешната борба със съответното нервно и душевно пренапрежение. Твърде ревностно стремящите се към съвършенство трябва непрекъснато да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от силите на духа и енергиите, които той направлява. Тяхната личностна задача е да призове тези сили чрез вътрешно самоотречение, медитация и правилно състояние на душата, да се стреми да отстрани това, което може да попречи на свободното въздействие на духа. Освен това, на него му остава с търпение и доверие да очаква разгръщането на духовното действие в душата. Друга трудност е да се справи с особено мощните потоци на духовна сила. Тази скъпоценна енергия може да се разпилее в изблик на емоции и трескава дейност. В някои случаи тази енергия е твърде сдържана, което води до натрупването ѝ, тя не се реализира в дейността и в края на краищата нейното налягане също поражда вътрешни разстройства. Така силният електричен ток разтапя проводника, предизвиквайки късо съединение. Така образно изразявайки се, искаме да покажем, че човек трябва да се научи разумно да управлява потока на духовната енергия. Да я ползува пълноценно, без да я разхищава, в плодотворна вътрешна и външна дейност. 5.Тъмната нощ на душата. Когато процесът на трансформация стигне върховната си точка, решителният последен етап често се съпровожда от силни страдания и вътрешен мрак. Християнските мистици са наричали това състояние “тъмната нощ на душата”. Външно това наподобява болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка потиснатост, стигаща до отчаяние; изразено чувство за собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и проклет; гнетящо чувство за парализиран ум, загуба на силата на волята и самоконтрола, съпротивление и спиране на всякакви действия. Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-слабо изразена форма и на предишните стадии, без да се достига обаче до “тъмната нощ на душата”. Това своеобразно и плодотворно преживяване, колкото и да ни изглежда, не се поражда от чисто болезнено състояние. То има духовни причини и дълбоко духовно значение. След така наричаното “мистично разпятие” или “мистична смърт”, настъпва победното възкресение и с него завършват страданията и недъзите. То носи със себе си оздравяване и възнаграждава за всичко преживяно. Този аспект на психичното развитие ни среща с изключително негативни и необичайни страни на вътрешното развитие. Това съвсем не означава, че хората, вървящи по пътя на духовния растеж получават нервни разстройства по-често от другите. Ще отбележим във връзка с това следното. Първо. При много хора духовното развитие протича по-хармонично отколкото описаните случаи, вътрешните трудности се преодоляват и човек преминава от етап в етап без нервни реакции и без особени физически прояви. Второ. Нервните и психични разстройства у обикновените хора често протичат по-тежко и по-трудно се поддават на лечение, отколкото тези, имащи духовни причини. Разстройствата на обикновените хора често са свързани със силни конфликти между страстите или конфликти между съзнателните влечения с безсъзнателната личност (т.нар. субличности) или пък се пораждат от противодействието на техните собствени егоистични изисквания и желания. Обикновените хора по-трудно се лекуват, тъй като висшите им аспекти са неразвити и на много малко лечителят може да се опре, за да ги убеди да се подчиняват на тази самодисциплина, която ще позволи да възстанови вътрешната им хармония и здраве. Трето. Страданията и болестите на тези, които вървят по пътя на духа съзнателно, колкото и тежки форми да приемат са в действителност само временни реакции, като “отпадъци” на органическия процес на растеж, водещ към вътрешно прераждане. Затова те или сами по себе си изчезват, когато премине предизвикалата ги криза, или относително лесно се премахват с правилно лечение. Четвърто. Страданията, предизвикани от отлива на духовната вълна се заплащат с лихва не само през периода на прилив и вътрешен подем, но и с вяра в значима и висока цел, заради която се извършва вътрешното пътешествие. Предвкусването на победата е много убедителна сила и утешение, непрекъснат източник на мъжество. Това ние трябва да визуализираме, доколкото ни е възможно ярко, и често да помагаме в това на нашите спътници. Защото това е едва ли не най-добрата помощ, която можем да им окажем. Ние трябва да се стремим колкото е възможно изразително да си представим благостта на победилата и освободена душа, която съзнателно приема мъдростта, силата и любовта на Божествения живот, да вижда с вътрешния си взор осъществяването на земята на Царството Божие, Неговата слава, съвършенство, което по смисъла си е картина на освободеното човечество – новородено творение, изпълнено с божествено ликуване. Подобни видения са давали на великите мистици и светци силата да понесат вътрешното страдание и физическите мъки. Те вдъхновили думите на Свети Франциск Асизки: “В очакване на блаженството – всяка мъка е наслада…”. А сега да се спуснем от тези висоти за известно време в долината, където “хората се трудят с пот на чело”. Ако погледнем на проблема от гледната точка на медицината и психологията, то следва да изясним един важен въпрос. Вече казахме, че независимо че разстройствата, съпътстващи духовното развитие да напомнят някои болести, а понякога да не се различават от тях, то техните причини са напълно различни и в известен смисъл дори противоположни. Съответно и лечението трябва да бъде различно. Нервните симптоми при обикновените болни имат по правило регресивен характер, понеже тези болни са неспособни към вътрешна и външна адаптация, която я има при нормално развитие на личността. Така за някои е невъзможно да се освободят от емоционалната зависимост от родителите си и остават в това състояние на детска зависимост от родителите или тези, които си ги представят, поне символично. Понякога болните нямат собствена добра воля да се справят с трудностите на обичайния семеен и социален живот. Без да осъзнават това, те се дезадаптират, търсейки чрез бягството в болестта освобождение от задълженията си. В други случаи като причина за болестите служи емоционална травма, например разочарование или загуба. Нямайки сила да приеме ситуацията, човек реагира на нея като се разболява. Във всички посочени случаи става дума за конфликт между съзнателната личност и нисшите импулси, които работейки в сферата на несъзнателното, започват частично да преобладават над силата на съзнанието. А страданията, предизвикани от хода на духовното развитие, обратно, имат изразено прогресивен характер. Това е следствие на напрежението, свързано с растежа или борбата между личността и течащия надолу енерго-информационен поток на идейната реализация – от абстрактното към конкретното. По този начин двата типа заболявания следва да се лекуват по съвършено различни начини. При недъзите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в положението на нормален човек. За това му е нужно да освободи пациента от изтласкванията и забраните, чувствата на страх и зависимости, прекаления егоцентризъм и лъжливи оценки, изкривени представи за реалността. Неговата задача е да приведе човека към обективно и разумно виждане на нормалния живот, към пълно осъзнаване на собствените задължения и правата на другите хора. Незрелите и конфликтуващи помежду си фактори трябва да се развият в съгласие, като по този начин се извърши успешен личностен психосинтез. Що се отнася до втория тип недъзи, то задача е установяване на вътрешна хармонизация. Лечението се състои в това - духовните енергии да бъдат асимилирани от вече създадената нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез на по-висок кръг на спиралата на развитието. Очевидно е, че методите за лечение подходящи за болните от първия тип са негодни и дори вредни и опасни за пациенти от втората група. Лекарят, който не разбира проблемите на последните, дори не знаещ за възможността за духовно развитие или отричащ го, може да не облекчи, а да засили трудностите. Такъв лекар е способен да обезцени или осмее още неуверените духовни стремежи на пациента, разглеждайки ги като празни фантазии и в най-добрия случай като чиста сублимация. С негова помощ пациента идва до извода, че най-добро от всичко е да ожесточи личностната защита и напълно да игнорира гласът на душата. Но от това състоянието му само ще се влоши, борбата ще се обостри, освобождението ще се забави. Напротив, лекарят, който сам върви по пътя на духовото развитие или в краен случай осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на нашия пациент. По времето, когато човек още се намира на стадия на неудовлетвореност, безпокойство, несъзнателни стремежи, губейки интерес към обикновения живот, но нямайки представи за висшата реалност, докато търси облекчение не там и не така, където и както е възможно и се загубва в безизходиците, в това време разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилен изход в събуждането на душата. И това ще е същността на лечението. На човек, намиращ се на втория стадий на духовния път, чувстващ се щастлив в духовната светлина, в атмосферата на блажени полети на неосъзнаваеми висоти, много важно е да се разкрие природата и целите на неговите преживявания, да се предупреди за тяхната преходност, за превратностите на бъдещите пътешествия. Тогава нашия странник няма да бъде застигнат неподготвен от състоянието на спад, няма да се разочарова, няма да се окаже във властта на съпътстващите спада съмнения и униния. Ако такова предупреждение е стигнало несвоевременно, и човекът се нуждае от лечение на депресивната реакция, то е важно да го убедим в това, че състоянието му е преходно и той непременно ще излезе от него. През четвъртия стадий, когато човек пада в “ямата” по пътя на възхода, помощта е особено сложна. Най-общо тя включва следните няколко задачи. Първо. Да се обясни на пациента смисълът на неговото вътрешно преживяване и как да се държи в дадената ситуация. Второ. Да се покаже, как може да управлява дълбочинните влечения, без да ги изтласква в сферата на несъзнателното. Трето. Да се помогне в преобразуването и използуването на собствените психични енергии. Четвърто. Да се научи да владее навлизащия в съзнанието поток от духовни енергии и да го използува. Пето. Да осъществява ръководство и сътрудничество при възсъздаването на личността на пациента, т.е. при нейния психосинтез. През периода на “тъмната нощ на душата” помощта се затруднява от това, че човек се намира в плътна мъгла, той е потънал в своите страдания и светлината на духа не стига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е постоянното напомняне, че неговото състояние е само преходно, а не постоянно, доколкото именно увереността в последното хвърля пациента в дълбоко отчаяние. Ние предлагаме също настойчиво да му се внушава, че тези мъки, каквито и да са те, имат огромна духовна ценност, имат в себе си зародиша на такова великолепно щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието с покорност и смирение. Следва да се отбележи, че описаните психологически и духовни средства по никой начин не изключват физическото лечение, само то би могло да облекчи страданията. Особено ценни са тези средства, които поддържат лечебните сили на природата: здравословно хранене, упражнения за релаксация, елементи на дихателната тренировка, досега до природните елементи, подходящ ритъм на различни видове физическа и психична дейност, първостепенно обръщайки внимание на съня. В някои случаи лечението се затруднява от смесените прогресивни и регресивни разстройства. Те са следствие на неравномерно и нехармонично вътрешно развитие. Такива хора с една част от личността си могат да достигнат до високо духовно ниво, а с друга – да остават роби на детската (личностна) зависимост или несъзнателни комплекси, най-чести от които са формите на малоценността. Впрочем, може да се каже, че при щателен анализ проблемите от регресивен вид се установяват при мнозинството вървящи по духовния път и почти у всички т.нар. “нормални” хора. Затова и много от отправилите се по пътя на съзнателното си духовно е редно първо да изчистят “боклука” от вредни навици, установки и предразсъдъци в поведението и душата си. Но понякога това изисква толкова дълго време и съзнателни усилия, а предизвикателствата на духа не могат да чакат за подготовка на по-благоприятна почва. Ето защо трябва да се съобразяваме, че в случаите на усложнена симптоматика от прогресивен и регресивен характер се налага всяко отделно разстройство да се изследва и интерпретира, за да се разбере неговата истинска причина и намери подходящо лечение. За ефективната помощ при нервни и психични разстройства, възникващи в хода на духовното развитие, са необходими знания и опит от два различни типа: класически, които се придобиват чрез сетивната и съзнателна мисловна дейност и за които студентът получава диплома в областта на неврологията и психиатрията; метафизически – сериозен изследовател с личен опит в духовния път, земен водач на духа. В днешно време, когато е доминиращ материалистическия канон, много рядко двата типа знания се интегрират в един човек. Но доколкото нуждаещите се от лечители с подобни възможности стават все повече, хората, способни на такава работа, трябва да се подготвят за нея. Не бива да се забравя, че на великите ученици съдбата изпраща велики Учители. И – че Учителят търси и намира Ученика, а не обратното, както е в класическия случай. Така съдбата ще среща многострадалните Болни с техните Лечители. Психотерапевтът-Учител, духовният гуру трябва да осигури излекуването и “светването” за духовния път пациента с три основополагащи жалона: 1.Скромност – с нея ще премахне детинската мания за величие; 2.Осъзнаване трагизма на битието – облекчава интеграцията на трансцендентните аспекти на битието; 3.Удоволствие от играта – нов възглед към миналото, настоящето и бъдещето. Животът е Игра, която трябва да се изиграе. Коя е играта на пациента? Добре ли я играе? Да се върне при себе си и да отговори на тези въпроси. Лечението би могло да се придвижи и благодарение на съответната подготовка на персонала, способен да изпипва всички детайли на лечението. Накрая, важно е публиката, обществеността, църквата, дори и в най-общи линии, да знае за основните връзки между нервно-психичните и духовни кризи. Тогава семейството би могло да помага на болния и лекаря, а не да създава допълнителни трудности със своето неосъзнато невежество, предразсъдъци и съпротива. Това би осигурило повишаването на проводимостта на духа по пътя му на изява в материалното, в измеренията на конкретното при всички: лекари, пациенти, роднини на пациента. Когато човекът преминал петте стадия и стъпи на пътя на духовното, ще види невероятните възможности за разгръщане (Приложение 2). Това е само началото на едно безкрайно приключение. Той ще осъзнае преходността на формата си, служеща само за временен носител нужен за физическите параметри на планетата. Ще може да живее в този свят - реалността, която наричаме РОП,- без да се е вкопчил в него. Реалността, чието изследване ни поставя под необходимостта на една инстанция, канон, която обещава спасение, но винаги ни дава относителни истини по пътя към него. Ще разбере, че да се функционира, не е всякога нужно да ползуваш тялото. Ще се запознае “отвътре” с “не-реалността”, съдържанието на вътрешния ни свят, която ни дава свободата; бидейки в общото информационно пространство на вариантите на реалността, сме свободни да решаваме, да избираме, да интерпретираме реалността, иначе казано – духът ни стига до независимост, която му дава да изследва, преживява, самоизследва реалностите. Връщаме се отново на темата за вътрешния психичен “боклук”. Неговата най-честа проява са травмиращите спомени от събития (не всички хора могат да бъдат травмирани от едно и също събитие, преживяемостта е индивидуална). За едни хора дадено събитие травматизира, други ги трансформира. Обичайните реакции на “травматизиращите” събития са 3 типа, отразяващи общата насока на мисленето – към миналото, бъдещето и настоящепост травматичентичен стрес (ПТС) при който се запазва участието на спомените: вредна обвързаност с миналото; участие на събитието в бъдещето – проекции на мисловния процес, които провокират аналози (виж приложение 1 за трансърфинга) – това е вредна обвързаност с бъдещето при която има тиха забрава, която обаче провокира неадекватни реакции, свързани с емоционтравматизиращотоащото събитравматизиранеиране на настоящето – внезапна амнезтравматизиращотоащото събитие е “изключено” от реалността – изключено е съзнанието и/или осъзнаването, например с припадък. От проявата на една от формите може да се премине (измести) към друга от тези форми – преливане, трансформация, мимикрия. И докато събитието, което травматизира не се разбере ЗАЩО ТРАВМИРА няма да се надживее и психиката да оздравее от тази рана. А когато оздравее – споменът ще остане, но няма да действа травматизиращо на настоящето или да се проектира драматично в бъдещето. Загубата на спомени от предишни животи е ограничение за да не се травматизира сегашното тяло от извършените невежи постъпки. Арестуваният спомен само прикрива травмата. Спомнянето е стъпка към изчистването от “греховете”, които не са нищо друго освен травматизиращи преживявания, оставили емоционални отпечатъци и пречещи на духовното развитие. Споменът боли. Едва когато осъзнаем урока стоящ зад него, можем да си спомняме без болка... А ако тази болка е оставила ясни отпечатъци в настоящото тяло (съществуват и случаи от сегашния живот!), вече ще е въпрос на прагматично намиране на решение за справяне (преодоляване, излекуване) с недъга. “Да помниш любимите си хора, които си загубил е по-страшно от това да си останал без спомени”... Майка, загубила малко дете всяка година около датите на раждането и смъртта му изпада в неописуема депресия... Дадох пример за болка от любов. Ако може да съхраниш спомена, запазвайки любовта, без да я обвързваш с пристрастност към точно определен човек, това е очистителното действие. А неочистеното съзнание може да изключи дори всякаква любов заради травматизиращия спомен от загубата. И какво получава травматизираният? Страх, безлюбие (загуба на основна божия благодат)... Време е за очистване и трансформация!  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604900
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031