Духовното развитие е в хармония с природата и поддържането на добро здраве   Обещанието на материалистичната медицина: „Никой не се измъква оттук жив“ Обещанието на езотериката: „Смърт няма. Предстои ти вечен Живот“   Духовното развитие, неправилно според някои, е отричане на телесното, на онова, което ни свързва с природата. Това е сериозна и катастрофална заблуда. Всъщност за да стигнем до фините нива на саморегулация на себе си спрямо околността на материалния свят, да бъдем в него едновременно бидейки проводници на Отвъдния духовен свят, ние трябва да обръщаме внимание на онова обкръжение, на чиято еволюционна основа и предпоставка сме стъпили. Това е хармонията ни с обществото, с нашето тяло, с нашия ум, с нашата интуиция и мъдрост... Нека да дадем повече подробности около значението на доброто здраве. Здравето е свързано със здравословната среда – екологично-чисти отношения с природата и нестресогенни отношения с хората. Малко са нещата, които е нужно да контролираме, за да поддържаме доброто си здраве: храненето, дишането, сънят и движението. Ако направим верния избор, дори и без да се опитваме пристрастно да избягваме една сегашна нехармонична и нездрава обстановка, то подобрения ще има. За какво ни е нужно здравето? За да постигнем 4-те благополучия в живота: дхарма (добродетел), артха (благополучие, успех), кама (желание, осъществяване чрез избор, предпочитание, не с припряност, пристрастие и зависимост), мокша (освобождение). Това са последователните стъпки на положителната мотивация: когато човек е здрав и извършвайки добродетелни действия, ще постигне благополучие, т.е. социален успех и ще удовлетвори светските си желания, в т.ч. материалните. И тогава той може да достигне до идеята за освобождение (просветление), да реализира душата си. Здравото тяло е лодка, нужна за пресичането на океана на Самсара (колелото на преражданията) и е инструмент за извършване на добродетелни постъпки и достигане на мокша (освобождение). Болното тяло обаче е измъкване и повод за оправдание за онзи, който така или иначе вече е получил духовна инициация. Болестта е сигнал, че нещо между духа и тялото е в конфликт. Осъзнаването на този конфликт и справянето с него е очистителна процедура и осигурява възможности за движение към себереализация. Лекарите, лекарствата и медицината стават необходими, когато се създаде от и за хората нездрава среда: откъсване от природата, подвеждане чрез агитация, реклама и продажба на вредни храни (junk foods), привикващи токсични психотропни вещества (както незаконни, така и “законни”), чрез увличане към поемане на безполезни рискове подлагащи на нездрав стрес и др. Масовото училищно образование става необходимо, когато несиметричните несправедливи отношения между хората, и между човека и природата застрашат естествените условия за оцеляване и развитие на подрастващите и обществото като цяло. В природата формалното образование е неприложимо. Здравето и разумът (учеността) не са индивидуални, а цялостни био(еко)социални феномени. Ако продължим натам, накъдето е тръгнало масовото общество, ще се озовем точно там – сред физически и психично нездрави хора – учени невежи или просто глупаци – в една отровена, опасна среда, лъхаща на безпомощност и безнадеждност. Обратно. Ако направим завой към духовността и погледнем в този завой към областите на здравето и разума – медицината и педагогиката – каквито ги познаваме – ще изчезнат като безполезни.   Разтъждествяване от егото   Неорганизираният поток на мислите, както и наличието на мисли за бъдещето може да е пречка за просветление в настоящето. Умът създава пречки, когато не е под контрола на духа. Умът измисля условия, отлагания, цели, средства, надежди, очаквания... но всичко това поражда желания и разваля играта на медитацията и духовната практика, проваля идеята за необусловеното, безпристрастно, непреднамерено съществуване. Колкото и разбираемо и лесно да изглежда това твърдение, толкова е труднопостижимо да стане на практика. Нужно е да си целеустремен към бъдещето, но без да си зависим и обусловен (арестуван!) от бъдещето. За да си вечен си си нужен СЕГА. Такова отношение обаче не може да се изгради в условията на масовото обществено образование, традиционно масово възпитание и здравеопазване. На тях им липсва усета за цялостността, тоталността. Вътрешната Същност, която представлява човек не се занимава със събитията; тя не се занимава изобщо с времето, а с Вечността. Истинната цел на човешкото съществуване е съюз с Бога. Поведението във все по-голяма степен би трябвало да отговаря на Божествените изисквания. Това се нарича Себереализация на Висшия Аз. Гласът на Висшия Аз е гласът на Същността ни. Контактът с Бога е метод, при който накрая съзнанието възприема само Себе си (Наблюдателят, Вътрешният човек) и Универсалния Ум. Етическата реализация, социалната морална реализация е само част от пътя на Себереализацията, понеже етическото е относително, конформно и преходно. Егото е като памперс за душата в младенческа възраст. Със себереализацията отпада нуждата от този памперс – личността като прикритие, укритие и илюзия за Висшия Аз. Самоосъзнатостта няма нужда от специални условия за поддържането си. Свободата е безусловна.   Отказ от егото – да изоставиш онова, което не притежаваш (не си, не правиш и нямаш) и да приемеш това, което вече имаш (можеш и си, не може изобщо да ти бъде отнето).   Безстрашие   Вътрешно условие за себереализацията е безстрашието. То се постига чрез преодоляването на най-големия страх – страхът от лишаването на егото от ръководната му роля. Страхът от изчезването на личността, имиджа, мисълта за своята значимост – дори в собствените си очи. Смъртта на фалшивата личност (остава частично само функционалната роля за мимикрия пред другите извън духовната общност) е врата към безсмъртието. Духовният път не е подготовка за просветлението. Дори духовната практика не е. Те са смелостта да приемеш и станеш истинския себе си – това е Учене как да се лишиш от егото и от страха да го загубиш. Живот, чийто идеал е Себереализацията е най-висшият идеал. И той най-трудно се постига.  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

I would like to thnkx for your efforts you've place in composing this web site. I'm hoping the same high-grade weblog publish from you in the upcoming as well. In fact your creative composing abilities has inspired me to obtain my own web site now. Actually the running a blog is spreading its wings quickly. Your write up is really a excellent example of it.