ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 76, 77, 78, 79/90 Отпадъкът на еволюцията: “Изл...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.09.2011 08:25 - Психично и духовно развитие 76,77,78,79/90 Отпадъкът на еволюцията: “Излишните”, “изоставените” хора

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:

Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоя страх Милорад Павич Отпадъкът на еволюцията като суровина за циклите на хомеостаза (обратимите процеси) и резервен материал на еволюцията (необратимите процеси) Ще дойде време, когато безнравственото поведение ще се излага на показ, никой от хората няма да говори за морала – и на никого няма да се напомня за това извлечение от будистки трактат Психичното и духовно развитие може необратимо да се спъне от тежки заболявания и увреждания. Това е широко известно. Но по-малко е известен Ефектът Маугли – когато човек е оцелял в изолация от хората и отгледан от или сред животни, загубва завинаги способността за достигане на нормално умствено и личностно развитие. Това се получава, защото са изпуснати чувствителни критични периоди в които се залагат основите на човешкото поведение. Сега да зададем един въпрос, който звучи коварно и нелицеприятно. Какво става с онези, които поради най-различни причини не са успели да стъпят стабилно на пътя на духовното? С онези, които са потънали дотолкова в травматизиращите спомени от различни събития, че не могат да изживеят страховете си? Вероятно една част от тях ще свършат като наркомани, алкохолици и др. форми на токсикоманията. Други ще преминат през мелницата на класическата психиатрия, увредени от химиотерапията и електрошоковете. Сигурно някои, неспособни да интегрират, или както го казва Асаджиоли “психосинтезират” ще разрушат семейството си без благоприятна алтернатива, ще напуснат професията си без да усвоят с радост нова, ще напуснат дома си… в път без изход. Има и такива, които неуспели да преминат в следващото ниво на свободно адаптивно съществуване изпадат в парастаза: мозъкът им не е увреден и е активен, но тялото е като парализирано. Всички те са отпадък на еволюцията. Отпадъкът на еволюцията е темата за която ще стане дума сега. Еволюцията в нейния темпорален аспект представлява цикъл с 3 фази: 1. на диференциацията, усложняването, полиморфизацията, полимеризацията – І еволюционна фаза; 2. на интеграцията, опростяването, изоморфизацията, олигомеризацията – ІІ ев. фаза; 3. на съединението (утвърждаването) или дезинтеграцията (разрушаването) – ІІІ ев. фаза. Фазите са разделени на етапи, но тази подробност сега не ни интересува. Има системи, които не могат да преминат границата на фазите, където се намират бифуркации. Една част продължават напред, друга остават на същото ниво на развитие. Самият цикъл може да е затворен за системите, които ще се проявят в следващ такъв; или отворен – те ще прекратят материалната си проява. Системите непреминали напред остават като резерв за следваща инициация на развитие от пространството на вариантите. Когато единият влак е заминал, закъснелите чакат следващия. Някои системи могат да продължат развитието си чрез развитие на подсистемите си. Всичко това става със съществата във Вселената. Във времена на предизвикана и неотложна трансформация, на човек му се налага да изостави по пътя на развитието част от своите събратя, за да може той самият да се придвижи нататък. Помощ и състрадание към по-нисшите психични и духовни нива на развитие Да живееш като тези от по-ниското от твоето ниво на осъзнатост има смисъл само ако го правиш от състрадание към тях, иначе това е глупава и нечестна игра – все едно безцелно да се правиш на диво животно или пеленаче. Дълбокият смисъл на осъзнато за тези под теб съжителство с тях е да разбереш техните конкретни задачи в плана на еволюцията им. Например зоолози живеят сред горили, шимпанзета, вълци, уподобявайки се на тях, за да бъдат приети от тяхното стадо. Великите Учители също идват сред нас, връщат се в плът и тление не защото няма какво друго да правят, а от състрадание и такава намеса в развитието ни, при която по-безболезнено ще приемаме своя път. В следващото ниво на развитието на материята – мъдростта, при което водеща е интуицията – ще влезнат хора, които са развили достатъчно адаптивен потенциал от нивото на социалния разум. Част от тях ще споделят външния начин на живот сред другите, ненаправили скока, уподобявайки се по някакъв начин на тях, за да не ги плашат, и отдавайки се на каузата на тяхното съществуване. Както знаем, духовното развитие е възможно едва когато се установи приемлив материален комфорт. Излизането от зоната на комфорта и нейното разширяване може да стане, независимо от външните инициативи, например еманациите, само с лично решение и осъзнато и настойчиво следване на намеренията си. Всеки добър родител подсъзнателно знае това и осигурява възможно най-добрите условия за децата си. Без да е дете – той уподобява някаква част от себе си на тях, влиза в тяхната мисъл и поведение, с което разбира по-добре техните нужди. Едва тогава, много внимателно, с осигуряването на природното, той подава и надприродното (питанието е последвано от възпитанието – социално и духовно). Много неща, които са опасни в природата, чрез обучението и възпитанието стават безопасни, разкриват се нови зони на комфорта! Спасител и духовен водач може да станеш само ако си призован да станеш такъв. Внезапното хрумване или познаването на техническата или технологична част на решаването на задачата по спасяване не може да те направят Спасител. Трябва ти духовен водач (дух, Учител с или без тяло), който да ти даде именно конкретната задача. *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

Нагоре