Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11 14:02 - Трансхуманизъм
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.11 14:04


 ПОСТХУМАНИЗЪМ

 

Цялата история на човешкия род – праисторията, древната и съвременната, е разказ за освобождавението на човека. Освобождение от властта и подобните й зависимости. Човек се приспособява, но по-желано му е да пригажда средата към себе си.

Можем ясно да видим как във всички нива (или писти) на човешкия статус – физическо, социо-емоционално, интелекуално и духовно-ценностно, настъпват изменения, които позволяват падането на ограниченията от всякакъв характер. Цялата [пра]история е борба (съзидателна и разрушителна) за свобода.

Примери в природно, физическото ниво: излизане от джунглата и нейните покрайнини и навлизане в прерията, където сме очебийно изложени на хищници, многократно по-ловки и гладни от нас. И там се налага да се храним с непознати растния, самите да улавяме животни за храна, защото необходимостта от енергията и структурата на протеините (белтъчините) е присъща на вида ни, поне през повечето време на съществуване.

Примери в социално-емоционално ниво: премахване на ограниченията наложени в традиционното общество: табутата и как се прави едно или друго нещо. Част от тези премахвания отварят път към разгръщане на способности чрез които отделните хора придобиват волево по-голямо влияние върху околната, включително социалната среда. Тези способности могат да пораждат като съперничество, така и сътрудничетво. Властта и нейнто легитимиране става системообразуващ факор в обществените отношения. Като и тя бива повече концентрирана за общото благо и разпрделяна между отделните човешки групи и дори до отделния човек.

Примери за интелектуално освобождаване. Интелектът търси обобщаване на практическия опит по наблюдение и взаимодействие със средата за да изгради теория. Имайки предвид че сетивността е само биологично наследена, то теоретичното, изхождащо само от описание на наблюдаваното е недостатъчно. Защото сетивата са ни пригодени за един много тесен процеп от реалнотта в природата, годен за биологичното ни оцеляване, и безотносителен и дори противоречащ на онова, което всъщност е. Накратко, природата, доколкото й е възможно, постоянно ни поднася илюзии и заблуди за себе си. Единствения начин да преодолеем зависимотта от теории за очевидноста, е да задаваме въпроси за всичко: защо това е така?, как работи това? Да поставяме експерименти, с които нашите въпроси придобиват природна проява. За тези експерименти ни трябват обектите, кото изследваме, инструменти и апаратура, и измисляне на методика с която хитрумно и да получаваме недвусмислени отговори.

В резултат на науката и практиката, измисляме техника, която служи за взаимодействие на природното в човека с прирдното вън от човека. Техниката е отражение на мисловните възможности. Тя е реализацията им на дадено ниво на съзнателност и мислене. Техниката усилва нашите природни, социално-емоционали и интелектуални способности, като прави в своето развитие все по-освободен отвъншните и вътрешни (телесни) условия човека. Техниката прави немислимото за очевидността, за пряката сетивност неща: като улавяне на животни в капани или заграждания, принудата на точно определени видове растения да растат на точно определено от човека място, издигане на тела по-тежки от въздуха, летене, използване на изчислителна мощ, която надхвърля реално мощта на природно и интелектуално изградения ум на всички хора, от цялата история – живи и мъртви, чрез компютъра. Дори на много ниска, достъпна цена споделяне на тази изчислителна интелектуална мощ чрез мрежа с много себеподобни по целия свят, където има хора.

В духовно-ценностното ниво има непрекъснато освобождение от наследените морални норми, когато те не отговарят на настъпили промени или възможности за промени в трите предхождащи нива (писти). Така освобождавайки се от привидното сетивно осъзнаване и съзнание, стигаме до митичното. Преодолявайки митичното, стигаме до религиозното. Преодолявайки религиозното, което е синхронизирано с обществени религиозни институции, сигаме до интегрално-научното.

Огромната част от от целите и енергията на освбожднието (либерализация, еманципация) отива за постигането на индивидуалност. Индивидуалност, независима от своята биологична природа, която е поставена в матрицата на развитие, водещо еквифинално към телесна смърт. Социална индивидуалност, която води към атомизация и непукизъм. Интелектуална индивидуалност, която води към натрупване на фактическа техническа обезпеченост, с която се ползват природните закони за да бъдат де факто продоляни, като космическите пътешествия, например.

Едновременно с индивидуализацията и концентрацията на индивидуална мощ, се оказва, че тя може да се усилва само в условията на сътрудничество, което е хармонизиране на намеренията, благодатна зависимост между отделните индивиди, издигащи своето господство над и чрез природата, обществото и техниката. Прогресът, който дава мощ на индивида е следствие, резултат от колективно приложените усилия. Цялата обществена, включително и политическа воля трябва да е насочена към такава колективна дейност, която интегрира, синхронизира, хармонизира индивидуалните очаквания с колективната дейнст, по начин по който принудата, насилието, агресията и конкуренцията между хората и човешките групи да бъде минимизирана, и доколкото е взможно – да бъде премахната. Тогава всеки индивид и личност ще може доброволно, самостоятелно да предприема инициативи за включването си в оркестъра на създадените вече обществени грепи имащи определени цели, или сам да оглавява такива инициативи.

Най-великата спойка за постигането на това е ЛЮБОВТА. Тя е безкористно служене на някого, нещо, дори на идеал (т.е. независими от вида на реализациите постигнати цели). Любовта е крехкото, но категорично предоставяне на себе си, без очакване на награда от другиго на своята цялостност – своето внимание, време и материални ресурси.

Свободата има две лица: любов и еволюция (съзнателната еволюция се нарича творчество).

 

FREEDOM

 

EVOL|LOVE

 

Свободата е воля без ограничението на атрибутите на властта: насилие, нежелателна зависимост. Крайната проява на освобождението от властта е последицата от закона за увеличаване на дяла на участниците в управленския корпус до пълното включване на всички в него – без оглед на пол, възраст и други биологични-физиологични признаци – безвластие, всевластие, самоуправление, анархия или холархия.

Къде е трансхуманизма в целия този изказ?

Трансхуманизмът е в добронамерената воля за заедност да се постигнат резултати в които нашата среда – физическа (природна), социална, интелектуална, духовна, Вселената като цяло, са благоразположени към нас. Тогава ние се чувстваме любими деца на Вселената. А някои хора с религиозно съзнание биха казали: синове на бога.

Качеството “Бог” е означаване на безсмъртие, което е релизацията на постигната крайна творческа цел – съвършенството. За човека това може да означава идеалният човек. Съвършенствто е край на творчеството. Съвършнството е модел, патерн, който може да бъде следван от онова, което още не го е постигнало. Съвършенството е постигнатият идеал. Този идеал може да е локализиран някъде, а може да е разпределен навсякъде по Вселената. Съвършеният творец – това е Бог. А съвършеното творение – устойчивите закони и константи във Вселената.

Със свършенствто отпада нуждата от усъвършенстване на онова, което се усъвършенства, творчеството. Това означава , че творчеството и любовта стават ненужни на безкрайно свободният и безсмъртен творец. По-нататъшно усъвършенстване е възможно, само ако този творец работи върху изменяема и все още несъвършена около него реалност. Той може да общува със субекти (съзнания, индивиди и т.н.), които искат да променят своята среда, и гледайки на себе си като но обекти, също да се променят и усъвършенстват.

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 517655
Постинги: 243
Коментари: 163
Гласове: 495
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930