Обратната връзка от слушатели, читатели, зрители ме връща към една постоянно стояща тема (може би драма) за мен. Това е неподходящия приемник на споделеното.

Ако споделя нещо, което е лесно проверимо – обикновено няма никакъв проблем. Казал съм нещо банално. Но когато говоря като творец (всъщност творецът е само интерпретатор на някаква идея, в най-върховния случай – на Бог) срещам многогласен отпор, неверие, а когато нещата се проверят след време (защото става дума за труднопроверимите и новите неща) дори мога да стана виновен за истината! Тук изключвам обикновените завистници или малограмотните чули-недочули.

Нека да дам един пример.

В ранната си младост (то май – детство) имах редкия шанс да разполагам с вида задачи за матурата по математика (агент в бърлогата на Министерството на образованието). Споделих ги с всички, а учителката по математика (без да казвам откъде ги имам) помолих да ги реши пред класа. Тя се отзова – имахме готовите решения!

Не знам как, но задачите с решенията попаднаха в цялото училище. Дойде изпита. Който беше внимавал – изкара. А който не беше – преписа буквално задачите! А това не бяха същите, а както аз предупредих – от същия вид! Задачите бяха или с други цифри, или цифрите сменени с параметри и обратното. Но – СЪЩИЯ ВИД!

Резултатът – всички мързеливи да внимават и мислят ме обвиниха, че съм дал грешни изпитни задачи, сякаш аз съм написал грешните условия! Имаше маса двойки! А виновният бях аз.

Да давам ли още бисери на прасетата?

Давах.

Журналисти извращаваха думите, редактираха неузнаваемо или променяха акцента в интервютата.

Принудих се дори да говоря загадъчно на конкретните адресати, относно здраве и събития от бъдещето им, с цел да предотвратя нелепо развитие. Имах конкретни или поне приблизителни предложения в реда на логиката. Това обаче не промени нещата.

Когато предлагам текст за лична оценка/рецензия на познати се сблъсквам със заобиколна атака към странични обстоятелствата и мен, не към текста. Обикновено се получава едновременно “отгоре” и “отдолу” от различните хора.

А същия текст предоставен на непознати (не се познаваме взаимно) дава максимално близка до правилната оценка – градивна критика на пропуските ми (т.е. диагноза-прогноза-предложение за корекция, допълнение и т.н.).

Едно необходимо уточнение. Преди много години, още 10-11 годишен отначало спонтанно, а после контролируемо се научих да поглеждам в преживяемото от мен бъдеще. Все едно превъртане на лентата напред. Самият първи случай бе създал объркване у мен – с няколко часа предварително, през нощта бях преживял предишния ден. Сутринта помнех станалото като спомен от предишния ден. Така влязох в конфликт с родители, баба, дядо... Аз исках да си сложа нещата в чантата за петък, а те твърдяха, че е четвъртък... Всички ли бяха полудели? За да не споря сложих нещата и за двата дни. Обаче отивайки на училище събитията се случиха като за четвъртък – този четвъртък, точно такъв, който знаех как ще мине. С удивителни подробности – кой ще дойде, какво ще каже и т.н.

След години научих как да променям потенциалната, бъдещата реалност. Сега за това се говори в много книги от много автори. А аз бях едно момче от епохата, наричана “тоталитарна”, където бяха забранени толкова много информации, че и аз не знам, какво ли изобщо беше позволено.

Вероятно хора, които могат с отворено съзнание да получават подобна информация са малцина, въпрос на култура, образование и възпитание.

Благодарение на специалността си “психотренировка” аз имах “азбуката” за обучение по много неща, включително за развитие на способностите за прогностика, телепатия и др. “феномени”(оказа се, че съм преоткрил древни методи, открил съм “топлата вода”). Промених в творческа посока живота на много хора – разкрих им потенциала.

Дотук – нищо чудно. Но повечето хора, които имат нужда от способностите ми за решаване на своя задача, се отказват да се поучат, включително да “работят” върху себе си за да направят едно или друго. Всъщност повечето проблеми идват от мрънкането, мързела, неосъзнатостта, или откровената глупост, не невежество (щото никой не може всичко да знае, аз също).

Бисери.

На прасета.

Когато преди повече от 4 години получих информация за моменти от бъдещето на света в следващите 15 години, с разкриваща се логика между много от събитията щях да я споделя пред аудитория, на която всички споделяха интересни неща, преживявания от последния си ден – здраве, самочувствие и др. Това беше на семинара на Норбеков. Още преди да си отворя устата, бях рязко прекъснат от водещия – Юрий Синенко. (Да отбележа – там не се прекъсвахме, освен ако не се преминаваше към следващата тема). Той каза, че това, каквото и да е, е предназначено САМО ЗА МЕН. Каза още някои думи относно аудиторията, които бяха (изглеждаха ми) обидни, така че не са за цитиране. Смисълът им беше, че тези хора не са достойни да научават подобни неща.

Прасета.

Бисери?

И сега – към случаят с астрологичната прогноза на Лещански. Не съм спец по детайлите на астрологията. Затова пък разбирам от прогнозиране на тектонични движения, земетресения, вулкани. Просто съм се интересувал; това са теми, които допират до професията ми – биология.

Земетресенията могат сравнително точно да се предскажат с методите на науката – по характера на текущите трептения на земята, по очакваната сила, по честотата на случването им в даден район и др., дори по зависимостта им от приливното действие на Луната и Слънцето. Например в северното полукълбо зачестяват през есента, зачестяват при новолуние, когато са на една линия (Земята направо се разчеква от еднопосочното гравитационно привличане на тези две тела). Но – не може да се каже деня и часа. Има признаци – биопредвестници, които се проявяват непосредствено преди труса – обикновено не повече от няколко часа. Но наблюдението им е сложно и изсква търпение, отдаденост и живот много близо до дивата природа.

Критиката ми не е към метода на Лещански (астрологията), а към врявата срещу него. Как може прогноза да бъде наричана “фалшиви призиви за помощ”? И ако нормално предупреждение (от учени) предхожда някаква потенциална опасност, какви трябва да са нормалните мерки? Медиите съобщават ли какво трябва да е поведението на групите хора и на отделния човек в условията на природно или обществено бедствие? Чест прави на Гражданска Защита че от няколко години има подобна информация на сайта си. Масовият българин си плюе в пазвата и ругае всички, които повдигат такава тема. Той не чете, не се образова, не се превъзпитава, ама може да ругае. А медиите – го забавляват. Или тревожат напразно. А за да се уталожи обществения натиск се завеждат дела в съда.

ОК. Случаят с Хасково мина. Имаме ли готовност обаче там или някъде другаде по България да реагираме адекватно на земетресение от 6-7 степен по Рихтер (на територията ни могат да се случват до 9), които се случват на няколко години по нашите места? Аз за скромния си живот съм усетил десетина силни земни труса у нас, което прави примерно по 1 на 4 години. Преживях наводнение на 30.06.1983., като двора представляваше плътна плитка кално-водна река, но която влечеше поради скоростта от наклона предмети, които много хора не биха ги помръднали.

Още бисери?

За прасета?

Въпроси; много въпроси:

Кой има право да предупреждава?

И кой може? Каква вероятност?

Какво да се прави с информацията, постъпила по екстрасензорен, астрологичен, номерологичен, с биопредвестници и т.н. път? Да се отхвърли? – пълна глупост разбира се – най-лесно е да се отхвърли нещо, което не се познава. На либийското правосъдие му идваше до гуша от стотиците страници непоръчан доклад за СПИН в болницата в която работеха набедените наши мед-сестри. За съдиите това е такава китайска загадка, колкото за Пройчо от Горно нанадолнище тънкостите на ядрената физика.

Кой има право да слуша?

Кой има право да интерпретира казаното?

Кой има право да проверява източника и най-вече първичната информация?

Кой има право да се разпорежда в условията на истинска опасност?

Как да се реагира, когато не може да се разчита на институциите? Нали не може до всяка къща да се сложи пожарникар и до всеки човек – полицай?

Как да бъдат защитени институциите от разяреното обществено мнение или от някой големец за който да се направи закон за него не е сложно?

Какво е “социално значима информация”, която институциите имат право, но не и задължение да дават?

Сложете още въпроси тук.

Отговаряйте.

Видяхте ли това? Да? Събудете се!

Какво да правим с бисерите?