Дълго мислих как да започна. Предвид, че географията, странознанието и туризмът са интегрални дисциплини, реших, спазвайки хронологията, да разкажа с думи и снимки различните аспекти на онова, до което се докосна съзнанието ми по време на пътуването ми - 2.март 2009 г.



На няколко метра от граничния пункт на Република Сърбия с България в посока на последната. В това заведение може да платите в евро и динари.В тоалетната освен тези, може да платите и в лева (0,50). Хигиената е на порядък над масовите заведения (включително и тоалетните!) в България.
Това, което наричаме в България "област" в административния смисъл на думата, в Сърбия е община. Предвид развитието на славянските езици към фонетично изписване, "община" се изписва "оПштина". Един неук в майчината си граматика българин в Сърбия ще се справи много добре. На други чудесии и загадки на сръбския език ще се спра по-нататък в разказа си.
Все пак да не изпусна нещо важно - само преди по-малко от 100 години това си е било българска територия. В Пиротската община 47 % се самоопределят като българи. Удивително голям брой след като сръбската държава е прилагала груба асимилационна политика, но пък е пропуснала в асимилацията да включи икономическо развитие на това, което им се пада по исторически стеклите се обстоятелства. Сега - ни така - ни иначе.



Отпаднала забрана за "бацанье". Ето ти загадка - що е туй? Сечене?



Наближаваме Суковския манастир (думата "манастир" е сръбска или поне от западните покрайнини. Ако трябва да следваме историческото й възникване, то идва от "моно" - единично (използувано и за единствено, едно, само, самотно). Т.е място, където се отделят да живеят сами. Затова казваме "монаси" (а не "манаси":-)). И допреди няколко десетилетия на български се е пишело правилно "монастир". Сега ползуваме извратена или чужда дума). Той се намира до едноименното село.



Порталът към землището на манастира.





Кокошките и другите дребни добитъци свободно се разхождат из манастирската земя.



Забелязах, че най-много се обръща внимание на фасадите на сградите. В повечето случаи "отзад" не изглежда добре.



Гробове в самия двор на църквата на манастира.



Някои кръстове са особено забележителни с изработката си. И ако някой се съмнява в това - българи или сърби са покойниците - да отиде и прочете - имената са български.



За съжаление материалът (скалата) от която са изработени тези кръстове не е от здравите. Лесно се руши. Забелязах, че един от кръстовете в този двор е поставен на място, където събиращата се от покрива дъждовна вода пада от високо върху него. След 50-100 години, ако си стои там, няма да се познае какво е било, а надписите и сега са повредени



Тази снимка направих нелегално (без да знам, че е забранено да се снима: нямаше никакъв надпис или дори пиктограма за неграмотните на сръбски).



Надписът е на български: това е несъмнено. Казвам го за някои, които ще попитат - това като е Сърбия сръбски ли е? Това е известен текст, който е преведен сигурно на 100 езика. Как изглежда на сръбски? - Ето как:



Общ изглед на църквата. Тук за запознатите с историята на изкуството и архитектурата става ясно, че църквата е българска. Сравнете я с боянската - има същите части и форми.



Някои ще попитат: българска или сръбска? Има ли значение? - Ами да. Най-големият православен християнски храм на Балканите е къде (може би ще кажете Гърция - нали Византия ни дава православието? Да, ама - не!)? В България!! Ама - не е български по архитектура - това е храм-паметник "Александър Невски" в София. С него може да се гордее Москва или ако искате - Русия. А ние с това, че сме го опазили като светиня...
 


Затова разходете се до тук или до боянската църква, посъветвайте се с познавачите какво къде има; и  - защо? :-)



Гордостта на социалистическото автомобилостроене. Има перспективно мислене точно в този автомобил. Погледнете добре надписа: ето увеличена снимка отдолу:



Дори и да не сте учили събски, ще разберете.



Това е ждрелото на река Ерма. Не - няма грешка. Ерма минава и през България и там прави ждрело. Геологията, и природата изобщо, не се съобразяват с измислените човешки граници. Та, река Ерма извира в Сърбия, минава през България и пак заминава в Сърбия.



Ако сте на живо на това място, ако сте дете или със слаби нерви - не поглеждайте надолу! Пътят след мантинелата завършва стръмно надолу. Снимката не е монтирана и порменяна. Мястото на снимане - автобуса.



Това е другото изпитание пред нашия кашкавал-туристически керван. Пътят е тесен и отгоре. Само един от групата автобуси може да се промъкне. Така че от това място нататък се прекачвахме.
Що се отнася до ширината, маркировката едва побира лек автомобил - това донякъде личи и от снимката от автобуса.
 А по-нататък видяхме други удивителни неща. Последвайте ме, за да ги разгледате!



В тунела се движехме почти пълзейки. До стените има само едно огледало място!




Светлина в края на тунела



Напрежението и удивлението е изписано на лицата на пътуващите....



На метри вдясно е Погановския манастир (по името на село Поганово, което не е най-близкото, вероятно това, което се оказва сега близко, се е появило по-късно).



Тези скали са интересни за катерене



Ерма става по-пълноводна и широка. В ждрелото тя е буйна.





Изрично споменаване на портата на една от християнските, а и общо - духовни човешки норми.




Отдели време за молитва - не казвай "няма време". Отнема само 30 секунди. Разбира се, това не се прави механично или заради другите. Но - това е друга тема....



Този манастир изглежда по-приличен от Суковския.



Трима кашкавал-туристи, барабар с автора :-)





Пътят към ждрелото, видян от моста на реката.



"Ловиште" е с една дума казано "Ловно стопанство".





Този надпис е от обратната страна на пътя по който дойдохме.



Пътят минава през още по-голяма теснина....



Встрани от тунела е пропаст!



Крепостта на град Пирот. Имали са средства да оправят само вътрешния двор, от който нямам снимки. Но отвън е пълна скръб. Вижте на следващата снимка:



Има кукиш на стената. Едва ли е оставен от туристите. Който не вярва, да види отблизо:



Това - без коментар.



Това са амбразурите гледани отвътре. Според мен тази стена е била два пъти по-висока. Материалът е отишъл за градеж на съседни постройки. Този материал - скалите - са все меки видове. За да се съхранят е достатъчна стреха. Баш сърбите не дават достатъчно средства, защото ако се запази всичко в най-добрия му възможен вид, туристите може да попитат - чия е тази крепост. И тогава - или ще трябва да си присвоят историята ни, или да излъжат, което си е едно и също....



Ех, къде си отче Паисие?



В близък план - вероятно водохранилище. Затрупано (или самозатрупано). На това място градежът е "суха зидария" и разрушенията са възможно най-големи. :-(



Запазили са кулата. Има ли покрив - има и дом.



Вдясно от нея разрушенията и вандализма са очевидни.



Eто как изглежда част от крепостта на спътникова снимка.



Това не е във връзка с град Шумен. Използувана е една от двете хубави славянски думи за "гора" - "лес" и "шума". До не толкова отдавна и ние сме ги използували. А сега ползуваме дума за "планина" (от "горе", т.е. "стръмнина"). Каква мутация!
В превод надписът е "Горско стопанство".



Централният площад на Пирот - пешеходна зона.



Паркингът пред общинския център. Тези коли са български - дори на едната личи табелата. Повечето местни коли изглеждат като масовите български преди 40 години. В това ще се убедите след малко.



Докато снимах това: знамената на Община Пирот, на Република Сърбия и Европейския съюз, съ-туристите ми гньетоха плескавици :-)



Курсът към Европа поет от сегашното правителство на Сърбия е само една заявка, защото мизерията е надхвърлила това, което може да се види в българските градове от този мащаб (примерно 45 000 души). Иначе, банките са лъскави като и у нас. Вижда се, кои на практика командват днес.



Това е изображение на особена порода човек - или е мутант с 3 крака, или си служи с, да го кажем на медицински латински: hypertrofia penis. Може да се предположи, че замисълът е да има бягаща светлина, но нямаше захранване....?



Частните домове изглеждат или бедни, или в дълбока мизерия. Аз не видях нито една къща, която да наподобява средна българска къща в град.



Такова странно строително решение не е изключение, а масово в града. Забелязах, че ползуват подпокривното пространство за сушилня и покрита тераса. Дали това е основното предназначение - не знам.



Това е пак централният площад. За втори път виждам паметник на насекомо (първият е на винената мушица) - водното конче.



Тук - отблизо...



Мога да бъда заподозрян, че това не е моя снимка, а отнякъде забърсана от мрежата. Да - ама - не! Този плакат стои тук вече трета година!




Не е позорно да отиде НАРОДА на ПОЗОРИШТЕ. Защото това е театър. Българите сме "купили" откъде - не знам - тази дума. А древния индоевропейски корен ЗРА останал в различни форми в цяла Европа и Азия го виждаме тук. (виж ОБСЕРВАТОРИЯ, ОБЗЪРВЪР, ЗРАЧОК, ЗЕРКАЛО....). Мисля, че не се налага да го превеждам.



Тук се гледат и български пиеси, изнасяни от български трупи. Плакатът е за Великден на Врачанския театър.



Ако не е шега, то можете ли да ми кажете от какъв език на какъв е преводът на надписа на вратите на тези два съседни магазина?





Ето я гордостта на довоенната (само преди 10 години имаше война, за тези които не знаят!) социалистическа индустрия. Капакът се затваря като куфар. Габаритите са по-малки от тези на Запорожец. Тази машина е впрегатния добитък на местен занаятчия.



Има две врати, влиза се с обувалка :-))

Толкова глупости, написани на едно място, не бях срещал!