Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2007 18:49 - Еволюционика - КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ В АСПЕКТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1142 Коментари: 0 Гласове:
0



  КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ В АСПЕКТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ Опит за анализ и предложение за решаване на задачата   Кирил Груев - Бурда, специалист по биология и евристика   В най-общия случай кризата представлява състояние на система, в която съчетанието на текущите параметри е неблагоприятно за някои нейни части и по-крупни параметри, като през времето на това сътояние тенденцията към постигането на целите се затруднява или изопачава. Кризата обаче дава шанс, възможност за преустройство на организацията и/или управлението (за самоорганизиращите се системи като обществото - самоорганизацията) по такъв начин, че в бъдеще подобно съчетаване на параметрите и конфигурация на частите да не се случва. Еволюцията, накратко, според нашите изследвания, се състои от цикъл с 3 фази. Първите 2 от тях - фазата на формирането и усложняването, и фазата на опростяването на системата имат по 4 етапа. Човешкото общество днес се намира на границата на 2-ри и 3-ти етап от първата фаза, което е сравнително рано, но и перспективно за неговото развитие. Именно преминаването от единия към другия етап се изживява като криза. Това е разумно общество, което се е обособило като очевидно по-висше ниво от животинската популация. Чрез обществената си организация човекът е разрешил две задачи, които животните не са могли да решат. На Земята човешкият вид е първият, който е успял да саморегулира собствената си численост (дори когато на нивото на отделния индивид това не се осъзнава) и за пръв път е превъзмогнал чрез техниката зависимостта от природата (от набедрената препаска и каменните оръдия на труда до средствата за местно и глобално влияние върху климата. Сегашната дълготрайна тенденция на затопляне на атмосферата от парникови газове е несъзнателно за отделния човек противопоставяне на намаляването на слънчевата константа, което би довело в близките хилядолетия до студен и суров климат). Разумността произтича не от големия мозък (уголемяването - "цефализация" - говори само за фаза на усложняване при заселване на животинските видове в нова среда), нито от речта (която я има и при животните, които неизбежно контактуват помежду си в социалната организация), нито от двуногостта (това, че са по-малко органите, участвуващи непосредствено в движението и изправената походка, е прогресивен белег, но го имат много животни – динозаври, птици), а способността за отвлечено мислене, въображение, разумно преднамерено творчество и наличие на неутилитарно поведение (поведение несвързано пряко с удовлетворяването на физиологичните потребности на себе си и на себеподобните си). Тези особени отлики от животинските организми и популации се наричат култура. Продуктите на културата, които имат трайно значение с приемствеността си в поколенията се наричат цивилизация. Цивилизациите се явяват преобладаващо устойчиви отношения между природата, човека и обществото. В тази последователност те са се формирали исторически и всяко следващо е използувало предходното едновременно като основа, без която не може да съществува и като храна - в буквален и преносен смисъл. Тази двуякост в отношенията изисква придържане към канонични правила, за да не настъпи дисхармония и разрушение, на което се подлагат изброените по-горе в обратен ред (например природните явления се преживяват като катастрофи, личностното развитие като семейна трагедия, обществените отношения като жестоки и атрибутивно несправедливи). Тези правила се видоизменят в тълкуването и прилагането им според обстановката, а несъобразяването с тях е източник на всякакви нередности от личностен до планетарен мащаб. По време на преход на обществото от един към друг етап от разитието му кризата се изразява с конфликт между ценностите на културата с тези на цивилизацията. Онова, което се опитва да съхрани културата в съществуващата цивилизация чрез възпитание, образование, медии и пр. не постига целите си, като резултатите са неочаквани, дори абсурдни и противоположни на канона. Към днешно време са известни три етапа от първата фаза на развитието на обществената система: земеделско-пасторален (предния му фронт е от времето на възстановяването след потопа и свързаните с него природни катаклизми, сложил край на последния ледников период - ок. 11000-10000 г. пр. н. е.), промишлен - преди ок. 300 години с ускорения научно-технически прогрес и масовото образование и промишленост, информационен с преден фронт преди ок. 50 години, водещ за който е оптимизацията на икономиката чрез компютри и роботи. За четвъртия бъдещ етап ще стане дума накрая. Земеделско-пасторалната цивилизация е формирана от култури привързани към земята и другите природни блага и дадености на някаква територия. Промишлената цивилизация е формирана от култури, привързани към златото, парите, стоките и благата като обменни стойности. Информационната цивилизация е формирана от култури, привързани към продуктите на познанието и творческвото - материални и духовни блага получавани главно чрез организация, управление, комуникация, образование, транспорт, изследване на природата на Земята и Космоса. Потребностите на обществения организъм във всяка култура се разпределят в три сектора: политическа власт, стопанство, реални човешки (граждански) нужди. Последните образуват йерархия, която започва от инстинктите и задоволяването на физиологичните нужди и преминава към социално-груповата принадлежност, моралната и емоционална привързаност, творческата и друга самоизява, себереализацията, самопознанието и себеизграждането и продължава към стремеж и мисия за вършене на добро, създаване на прекрасното, отговорност към човешкия род... Очевидно, силата на алчността, нарцисизма и властолюбието свързва хората в класи и касти, за които е удобно по определен, свой специфичен начин да се стремят към благата, създаващи се в обществото. Но и не само това ги свързва – усложняването на материалното битие и неговото поддържане (изкуствената среда, представляваща най-общо благата, изисква непрекъснати, увеличаващи се със времето човешки ресурси за поддържането й) изисква все по-голяма специализация на индивидите, т.нар. разделение на труда. С увеличаването на мощта на технологиите благата нарастват значително като количество и качество в исторически план и пак благодарение на тях могат да се концентрират в ръцете на малък брой хора. * * * Общото между известните и популярни обяснения за развитието на социалния организъм е, че всички до едно са погрешни. Погрешността в основни линии идва от това, че авторите маниакално се втренчват само в един от трите сектора на обществения живот като определящ, като пренебрегват или приемат като подчинени (надстроечни, вторични и пр.) останалите, ако изобщо успеят да ги дефинират. Макиавели, Ницше, Ленин, Мусолини, Хитлер, както и последователите им, които на практика са обсебени от силата на личността във властта, създадоха пряко или косвено, като обяснение или практика тоталитарните режими, в които управлението на икономиката се извършваше от идеолози на дисциплинираността "слушкаш-папкаш", а личните интереси се свеждаха до два кръга дейности - забранен и разрешен. Маркс и цяла плеяда западни философи, социолози и икономисти, както и някои удивително бездънни егоисти, притежаващи огромна частна собственост, видяха единствено значението на пазарното стопанство, на което другите два сектора трябваше само да бъдат подчинени, а по възможност - да бъдат претопени в едно безкрайно голямо световно капиталистическо предприятие. За тях производството е важно не за да служи на реалните потребности на хората, а за убеждение на другите да ги направят още по-богати. Пазарът се превръща във фетиш, тъй както властта на един човек и една партия в тоталитарната държава. Когато тоталитаризмът в политическата власт и частната собственост в стопанството се издигнат в култ и са властваща парадигма в културата на обществото, се получават най-големите дисхармонии в отношенията между природата, човека и обществото, които поради абсурдността си се изчерпват бързо. Комунистическите тоталитарни режими посегнаха на двата сектора - на достойнството, правата и свободите на човека като гражданин от една страна и на частната собственост - от друга. В сравнение с тях фашистките режими бяха кратка забава, защото заварената в стопанството частна собственост остана непокътната. Освен това в класическите фашистки държави Германия и Италия властта не е идвала с преврат (!). Комунизмът направи холокост в името на чистата класа, а фашизмът - на чистата раса. Неолибералната пазарна икономика като парадигма на съвременния демократичен капитализъм е също крайна изява на значимостта на стопанството - "търсене-предлагане". Ако беше вярна тази проста вързка, то понеже повечето хора принадлежат към тези, които се стремят само към низшите потребности (потребностите изброихме по-горе), то тогава най-голямо количество стоки щеше да предлага за тях пазарът. Това обаче, слава богу, не се случва и причината е в това, че или държавната власт залага задачи, които включват развитието на личността и предпазването й от пороците и повдигащи културата, или в науката и бизнеса се срещат хора, които се обединяват за осъществяването на хуманизиращи дейности, продукти, потребности. Впрочем в политически слабата държава и при неразвито гражданско общество бизнесът става нагъл и криминален, като силно мотивира задоволяването само на низши потребности. Как го върши това - предлага вредни и опасни стоки, не спазва трудовото законодателство, поставя работещите в опасни условия на труд и заплаща символично труда, да не говорим за изнудването, убийството, отвличането, тероризма, купуването на политиците и т. н. Предвид заложената в самата система честа кризисност в развитието, получаваща се от скокообразното запълване на пазарните ниши – където става търсенето и предлагането, социалните вълнения (породени от пораженията върху икономическите права и интересите на личността) се отклоняват чрез последователни уедрявания, сливания, които от един момент нататък обхващат държавите, континентите, целия свят в един-единствен Нов Световен Ред. Разчитайки на превръщането на личностите с единствени социално значими качества на потребители и производители, а на държавната власт в администрация, счетоводство и полиция, не се очакват обединения на хората срещу пазарния принцип, приетот всички като култ. Строителите на глобалния каптализъм правят от личностите играчки в ръцете на поръчаната от тях власт. Войната, която е инструмент на политическата власт в повечето случаи вече няма да е изгодна (поне в повечето случаи), защото освен на оръжия и лекарства, потреблението на всички останали стоки рязко ще намалява, а оттам ще намаляват и печалбите. А все пак трябва да остане някакво живо население което да обсужва непосредствените желания на свръхбогатите. * * * От написаното до тук става ясно, че неразвиването на гражданския сектор със съответствуващото съзнание у хората е пагубно за всички като цяло. Ето някои от най-характерните черти на гражданския (третия) сектор. Той се стреми към ефективност в стопанските дейности за общото благо, с печалба за всички, без тя да е императивна цел. Цел е благоденствието на човека. Стреми се към увеличаване на значимостта на вътрешната власт у човека - възпитаността, морала и личното достойнство, а не страха и принудата. Личностите са равноправни в отговорността при решаването на общите въпроси в условията на плурализъм на текущите мнения и абсолютно и категорично съгласие по взетото по професионален и морален дълг решение (не поради натиска на мнозинството!). Гражданите самостоятелно и организирани в групи защитават своите интереси в диалог с останалите два сектора. Те нямат нужда от специална формализация на организациите в които членуват, например съдебна регистрация. Очевидно, такава организация изисква съвършено нов тип обществен договор. Според съвременния, неформалните са нелегитимни, тъй както църквата е обявявала различните на нея вероизповедания и отцепнически групи за секти и ереси (всъщност “еретик” означава самостоятелно, независимо мислещ). Но и някоя днешна нерегистрирана организация може също да оспори легитимността на властта, въпреки че последната се е самолегитимирала, утвърждавайки се поне в самото начало с насилие. Гражданските организации не са нито "червена лампичка", каквато роля играят най-често сега, нито алтернатива на властта на държавата (още по-малко опозиция в нея!) и бизнеса, а партньр, който с положителния си пример ги заразява. Когато се наложи - поведението им е израз на ефективна, а не символична съпротива. Властта вече не може да се разпаше и да принуждава хората за каквото и да било. Предприемачите на пазара (официалния, сивия и черния) няма да могат с никаква реклама да извращават потребностите на хората (наркотици, алкохол, проституция...), има граждански контрол върху качеството на стоките и се съобщават имената на фирми- производители и търговци, които предлагат опасни стоки. В същото време се дава гласност (работа на гражданските медии) за всички решени задачи и проблеми в човешките колективи. Силният граждански сектор ликвидира корупцията и сливането на властта с бизнеса. По-късно при формирането и развитието на гражданското общество се преминава към четвъртия етап от първата еволюционна фаза на социалната система. Най-важните преобразувания в аспекта, който разглеждаме са: преобразуване на властта във вътрешна власт, основаваща се на увеличената способност на отделната личност за самостоятелно и уверено запазване и развиване, усещането за личен дълг и мисия. Стопанският сектор отива на мястото си като подчинен на реалните потребности на хората; проявява се неизбежното взаимно хармонично сътрудничество между личностите и човешките групи. Какво трябва да се знае и прави сега за да се формира гражданско общество? Отдолу нагоре да се дава добрия пример: покажете, че за да извършите една благородна постъпка или дейност не са ви нужни нито лицензи от държавата, нито спонсори и инвеститори измежду търсещите реклама предприемачи. Стремете се не към богатство, а към скромност, чистосърдечие, духовна широта и щастие. Вашата дейност е ефективна, когато обедините трите "И". Информацията (познания, представи), Интелекта (творчеството, най-ценния капитал) и Инициативносттана хората (залавянето с наистина важните за общото благо дейности). Извършвайте обществено-полезни дейности, които пропагандата посочва, че зависят от държавните и стопанско структури, понеже изисквали големи инвестиции или административно подчинение. С това ще извършвате паралелни дейности много по-ефективно и с радост, защото няма да има участници в тях, които да се чувствуват отчуждени, измамени и ощетени. Ресурсите за това са евтини и управлението се извършва без ултимативни заповеди, а с добро желание. В много случаи ще се окаже, че всичко може да стане законно (в съгласие с властта) и ползувайки пазарната система (в съгласие с текущите интереси на бизнеса). Помнете, че в гражданския сектор могат да участвуват най-много хора поради разнообразието на потребностите и конкретните задачи. Малобройността на политическата власт и бизнес-елитът е атрибутивна, защото само тогава могат да концентрират усилията в дейностите, които ръководят. * * * Примери за дейности в гражданския сектор В съвременните градове хората живеят при изключително голяма гъстота, но са отчуждени, изолирани заради медиите, задълженията (в повечето случаи празни и безсмислени от духовна гледна точка), които са поели и т.н. Тези хора купуват стоки на високи цени (много по-големи от тези на търговеца на едро или производителя); децата им се отглеждат без реален контрол от тях в училища и детски градини; дълги месеци събират пари, за да ги изхарчат на бърза ръка през лятото в някой курорт; могат да получат банков заем при много тежки условия и най-важното - при 2-3 пъти по-висока лихва от влоговата, за вземането на заема отива много време; които нямат коли пътуват в претъпканите превозни средства на градския транспорт, а които имат се возят най-често сами; апартаментите и къщите им стават обект на нападение от взломни крадци. Ако хората от един квартал, едно предприятие и пр. си имат взаимно доверие (недоверчивите сами се изолират и страдат заради това) могат да решат всички задачи, изброени по-горе. (По различни данни групата участници, за да може да се изгради като стабилна, макар и с динамична организация, трябва да е минимум от 8 и максимум между 200 и 2000 души. Над този брой доверието пада, защото не могат да се опознаят, появяват се търтеи, спада мотивацията и т. н.). Ето как с реални примери бяха решени посочените по-горе задачи. Няколко семейства събираха пари и направиха обща поръчка за закупуване на хранителни стоки. Само един от членовете на тези семейства има автомобил. Той пое поръчката и закупи от мандра и от склад на едро стоките. Спестени бяха стотици километри път, хиляди левове пари за транспорт, лутане по магазините, избягната беше опасността от закупуването на некачествени стоки или стоки в количества за презапасяване, освободено бе време и за дейности, които удовлетворяват потребности, по-висши от физиологичните. Децата от един блок сега се отглеждат от родителите им на доброволни дежурства. Така се спестяват километрите и парите за тях за водене до детската градина, умножени по броя на участвуващите в пътуването родители и деца, запазва се сигурността на децата, защото те са си в къщи, парите за такси на общинската или частната детски градини, родителите с готовност дават най-доброто от себе си, защото освен техните има и съседски деца, с които ще съжителстват още десетилетия и т. н. Наистина, ако това стане масово явление много от възпитателките ще останат безработни. Но нали тогава ще могат да отделят време за собствените си деца?! Летуването дори на морето излиза евтино, удобно, когато се отива при близки. Измежду няколко семейства има едно, които имат роднини на южното Черноморие. Всички взаимно се договарят така, че да се запълнят стаите за гости през целия почивен сезон. През части от този сезон до къщата има лозе, което се окопава и се прибират плодовете. Гостите разнообразяват с този труд почивката си. Храната и другите потребности и удоволствия са в изобилие, не липсват и културни развлечения (не е само телевизора и касетофона, а музикалните инструменти, театъра в Бургас и пр.). След почивката тези с наднормено тегло са отслабнали, а слабите са наддали значително. Всички са доволни. Дълги години продължава тази перманентна гражданска инициатива. Знам със сигурност, че поне едно поколение е отрасло в този динамичен колектив. Когато хората си имат доверие си услужват с пари, които понякога им трябват за внезапно възникнала нужда (лечение, закупуване на мебели, възстановяване на дома след пожар). Колкото по-голям е броя на хората, толкова по-ефективно и без нарушаване на личния баланс може да се услужи. Лихви не се вземат, а когато се вземат, това се договаря предварително само като условие при което не се връща в срок заема. Очевидно такава организация превъзхожда която и да е банка. Сравнително разпространена практика е хората от селата да се ползуват от предложения им от съседите превоз на различни разстояния. Много често се случва дори да се договарят предварително, когато става дума за отиване до махали и някои откъснати без обществен транспорт места. Многократното взломяване по къщите в едно село в течение на седмица бе прекратено много бързо, защото мъжете от различни домакинства, които си имат доверие се самоорганизираха, направиха си патрули, постове и за една вечер заловиха групата крадци. Друг случай. Апартаментите в един блок често ставаха обект на нападения. Пострадалите собственици и някои техни съседи се самоорганизираха. Първо те заподозряха, че толкова фини кражби, при които дори на съседите да не им прави впечатление някакъв особен шум, могат да се извършат само от хора, живеещи наблизо. Увеличиха бдителността си, като организираха дежурства с наблюдения и проследяване на непознати. Така бяха открити взломаджиите, които се оказаха квартиранти, добре запознати с навиците на съседите си. Първо те бяха добре "посъветвани", а после предадени на полицията. Разбира се, полицаите ги освободиха след по-малко от 24 часа, а на съд още не са изправени, защото продължават да ги разследват. Обяснението е, че следствието ще продължава дотогава, докато се изясни цялостната дейност на крадците, която се оказва съпътстваща битието им с години. Това обаче няма да е лесно, ако въобще някога стане, защото всеки път ги пускат на свобода, а те възползувайки се от свободата си продължават порочните си дела. Блокът обаче, в който бяха, вече не е нито техен дом, нито мишена за престъпления. Посочените примери ярко показват, че бдителността, стремежа към общо благо на организиралите се хора, защитаващи своите интереси укрепват обществените отношения, но и дразнят властта ("съветването" на престъпниците се тълкува от закона като самоуправство, законът ги защитава като невинни, докато не бъдат осъдени, а очевидно при съвременната практика това няма да е възможно. Съдебната власт и полицията не желаят да бъдат наказани престъпниците, но искат винаги да изглежда, че си имат много работа, с която да оправдават трошенето на народните пари) и бизнесмените (гражданската инициатива, семейният труд и трудът с цел потребление – а не производството на стоки - ги лишава от производители, потребители и заематели, без тях те не могат да увеличават богатствата си, тяхната и без това малобройна класа ще се стопи без подкрепата на гражданите от народа). Така ще стане след време очевидно, че от властта няма полза, а бизнесът ще се насочи към реалните човешки потребности. И обещаното за накрая: кой е този четвърти етап в развитието на човешката обществена система? Ако през първия етап в най-общ план са овладяни материалите, през втория – енергията, през третия – информацията, какъв ще е четвъртия етап? Очевидно е той да се намира на една линия, една тенденция, в която да се свързва с предходните три. Забележете – всеки следващ овладян етап дава почти автоматични възможности за управление на ресурсите от предходните етапи. Така например технологиите от промишления етап разкриха интимната същност на материалите и така се породи химията. През етапа на овлаяване на информацията фините взаимодействия на веществата в миниатюрни количества разкри нови техни свойства, оттам излязоха наноматериалите и наномашините – при тях съставящите ги атоми не се подчиняват директно на химическите закони, които изискват големи количества и безразборно разположение на реагентите. Познаването на закономерностите на управлението, което е задължително за информационния етап става чрез образованието. А образованието залага на твърдения от миналото, които да работят в бъдеще. Но тъй като бъдещето е все повече неочаквано, изненадващо, парадоксално заради скоростта на социо-културните промени, засягащи и непосредствената жизнена среда, образованието се оказва неподготвено и безполезно, всъщност – принципно неподходящо и дори вредно за живот в бъдещето. А бъдещето вече идва с лавина от кризи. Погледнете чрез статистиката какво е станало с някогашните отличници, средно-добрите и “слабите” ученици. По никой начин те не постигат в личния живот успехи коректно пропорционални на степента и вида на образованието им. И тази все по-слаба връзка на образоваността с успехите (радост, щастие) напредва към модерните времена. Това означава, че има още някакъв фактор, който “предопределя” бъдещето на човека. Този фактор е интуицията, която като е овладяна и самоуправлявана води до мъдростта. А едно от свойствата на мъдрия е да не прави онова, което би породило или задълбочило криза. Но знанието му за неговите действия или бездействия не е почерпано от класическите информационни източници – учебници, образование, медии, бази легализирани знания. Той черпи такива знания от личен интуитивен опит, от мистични преживявания, които протичат строго индивидуално и индивидуално могат да бъдат разпознати като такива. Масовото образование е неподходящо, например, за придобиване на мистична опитност. Нещо повече – то е вредно, защото може да я отдалечи от живота на човека. До опитността на мъдрия стигат тези, които могат да пренебрегнат, игнорират, забравят завареното знание и да получат ново, което може да се социализира само ако са запазили езика на съответната област към която принадлежи това знание. Талантливите са го постигали внезапно и отчасти то е стигало до оптимална реализация и адаптация в неизвестното дотогава бъдеще. Но когато днешното заварено знание е толкова много, че не може да се “смели” и при най-тясната осакатяваща човека специализация, безизходицата в рамките на промишленото и сегашното информационно общество е очевидна. Съвременните специалисти се давят в океан от информация без капчица мъдрост и готовност да направят следващата правилна крачка. Шаблоните не им помагат и миналото не може просто така да прекрачи в бъдещето. Увеличаването на армията на класическите учени само увеличава броя на нещастните безполезни (и често безпарични) бездарници. Очевидно, решенията на кризите, включително и глобалните, от материален характер могат да се търсят не само и не изключително в полето на инструменталните решения и старите възгледи за управление на човешките ресурси. На практика ние сме едно семейство, едни изключително близки по биологични възможности индивиди на нашия вид. Генетичния полиморфизъм в едно маймунско стадо е много по-голям от човешкия, имайки предвид целия съвременен човешки род. Всички сме еднакво достойни да живеем и осмисляме самостоятелно живота си. Длъжни сме да опазваме своя дом – Земята. И ако има някакви координиращи усилията ни фактори - институции с организационен характер, то те да са ориентирани към развитието на самостоятелност, индивидуалност, оригиналност и автентичност у човека от възможно най-ранна възраст. Само тогава може да се развие интуицията и на нейна основа творчески да се решават материалните кризи.      


Тагове:   ОБЩЕСТВЕНОТО,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463021
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930