3.Какво може да ми помогне да стана такъв, какъвто искам?

Това са качествата, които човек изгражда у себе си, за да получи дължимото според него от живота. Иначе казано – да има успешен живот.

Какво значи УСПЕШНО?

Моята авторска концепция за успеха е следната.

Успехът (или удовлетворението) е да правиш това, което искаш, като това [пряко или непряко] да доставя удоволствие и на тези, които обичаш, уважаваш, предпочиташ и пр. Т. е. не можеш да се чувстваш успешен, получавайки някакви блага, ако на пътя ти към тях си наранил (буквално или преносно) роднина или приятел. Цялата скала на удоволствието се простира в наредената последователност на една числова ос, на която са разположени съответно следните неща, за които вече знаеш от G:

физически, емоционален, интелектуален и ценностен аспекти.

Във физически аспект това е удовлетворение или още се нарича задоволство.

В емоционален аспект това е радост.

В интелектуален аспект това е успех.

В ценностен аспект това е щастие.

Естествено, колкото по-напред в числовата ос се отива, толкова по-голям е напредъкът в успешността на живота.

?Нарисувай в тетрадката числовата ос като изобразиш аспектите и съответстващите им състояния на успешността. Нека в бъдеще да измерваш къде се намираш по тази скала.

Успехът има една важна особеност: не е възможно абсолютно всички, имащи отношение към онова, което ти доставя удоволствие, да се радват на него. Има такива, които откровено ще те мразят, ще ти завиждат, ще се опитват да спъват по-нататъшния ти възход. Повечето от тях са слаби хора, хора с недостатъчна увереност, трудолюбие или талант. Нека това да не те тревожи. На високите места винаги е ветровито – и колкото по-високо – толкова е по-бурно. Но имай една мярка: колкото повече приятели, последователи, привърженици, фенове успееш да си създадеш с действията си, толкова си по-успешен. И не се тревожи от броя на неприятелите. Ако си достатъчно ловък – ще можеш да ги превърнеш в привърженици.

И така, как се постига успехът/щастието?

Като се стремим към десетте източника на Силата (Пол Вайнцвайг):

1.Бъди стопанин на своята съдба.

2.Постигни успеха в това, което обичаш.

3.Внеси своя конструктивен дял в общото благо.

4.Строй отношенията си с другите върху доверие.

5.Култивирай творческите си способности.

6.Култивирай в себе си смелост.

7.Грижи се за своето здраве.

8.Никога не губи вяра в себе си.

9.Старай се да мислиш позитивно.

10.Съчетавай материалното благополучие с духовно удовлетворение.

Много от термините употребени в този списък ще ти звучат абстрактно. Ти няма да можеш да ги свържеш с твоя представа или преживяване. Но с навлизането в подробности изложението ще стане теоретично и ще те обезсърчи да гледаш на своята съдба като нещо разбираемо и управляемо от теб самия. А аз не искам отказване по такъв повод, затова продължаваме нататък.

Един от великите магьсници-толтеки, Дон Хуан указва кои са качествата на воина (воинът е ловецът на Силата):

1.Безжалостност към другите, изпълняващи отпределена задача, както и към себе си, когато си поел задължение. Т.е. да не хленчиш пред взетия избор.

2.Лукавост – налагане на своята истина чрез оглупяване на събеседника и публиката, ако обичайните аргументи не влизат в работа.

3.Търпеливост. Няма значение колко ще чакаш, ако това, което зависи от теб го правиш, и най-важното следваш избраната цел, непременно ще дочакаш желаното.

4.Благост. Каквото и да става – да се избягват конфликтните ситуации, а когато попадаш в тях да излизаш с достойнство, независимо у кого е правото и как се е проявила справедливостта. В общия случай – да се спазва благ тон във всички срещи с реалността.

Елементи и нагласи на човешкото поведение, изграждащи личността:

1.Способност да простиш не само на нискостоящия (относително незрелия) в поднивата на човешкото развитие (по-точно разбереш), не само на “дребния тиранин” или врага, не само на себе си (т.е. да не тъжиш за себе си, да не се самосъжаляваш), но и на мъртвия, който с живота си или със смъртта си по някакъв начин те е уязвил.

За да простиш – трябва преди това да си обвинил.

Вселената не прощава, защото не обвинява.

Освобождаване от вината, гнева и отмъщението, преценката – това са варианти на освобождаването от чувството за собствена значимост.

За да можете да се освободите от вината, трябва да сте напълно честни, искрени със себе си. За да се освободите от вината и да поемете пълната отговорност за живота си изисква голяма дисциплина. Такава дисциплина е от любов към себе си, а не е от самопрезрение (нещо като обратното на самосъжаление – все в оста гордост-срам)… Всички, които се отнасят към нас презрително трябва да им прощаваме.

2.Усърдно, съзнателно движение към трансформиране на ум-тялото (холотропна промяна, ангажираща личностното и отвъд – над-личностното). Разбиране, че човекът е душа с живо тяло и дух. Че душата трябва да се разтъждестви с формите и измамите на преходността на материалните обекти и да се отъждестви с вечността и безпределността на духа. При много добре владеене на духа, тялото се подчинява съзнателно и може да придобива нужното за едно безпричинно поведение в материалния свят, в живота с материя… Способност да се изяви красивото, истинското, обичащото, успешно на практика.

Надскачането на собствената форма при тази трансформация означава своевременно (синхронно) излизане отвъд границите на комфорта. Областта в границите на комфорта се познава по това, че там човек напълно безпрепятствено удовлетворява потребностите си и е доволен от това. Случайното попадане отвъд (навън) от границите на комфорта се усеща като дискомфорт. И там човек може да се избави от страданията (или мъките) по пътя на еволюцията – пребивавайки там и намирайки решение или - отпадайки временно от еволюцията заради вътрешните си системни задръствания.

3.Склонност към сътрудничество, а не съревнование, и не дай-боже – конфронтация.

4.Търсене на взаимноизгодна помощ с тези от твоето субниво, а с тези, които не са от него (това предварително никога не може да се познае) да не се чака вземане, защото дейността на духа не е търговия (”търговията е обмен на крадени блага”).

5.Нежелание да се сравняват и класифицират хората (освен в случай на необходимост в професионален план) - “В свят с уникални индивиди сравнението няма никакъв смисъл”.

6.Отказ от стари, вкоренени, но износени и неработещи модели на мислене и поведение. (Отказ от етикетиране на: хора, вещи…)

7.Бог помага чрез даденото ти от него тяло. Затова трябва поне половината от молитвите да са навътре (медитациите).

8.Негативните мисли (по-точно емоции) са пречка пред развитието. А външните пречки, които ги провокират трябва да се осъзнават като предизвикателства насочени към аза в конкретното тяло. Това е изключително важно за владеенето на вътрешния живот.

9.Любезност и разбиране на себе си.

10.За материалния филогенез и онтогенез на Homo sapiens е важен духовния опит. Но нашата дълбока истинна същност е че сме духовно същество, имащо и придобиващо човешки опит (или живеене като човек).

11.Само разумът надарява нещата като “добри “ и “зли” в зависимост от нивото на осъзнатост. Колкото по-нагоре в духовната йерархия се отива, толкова по-рядко се дават такива етикети на нещата…

Хората са толкова щастливи, колкото решат да бъдат (А. Линкълн).

Както си мислите, така и ще бъде (Исус).

Ако човек уверено напредва по посока на своите мечти и дръзва да живее живота, който си е представял, ще срещне неочакван успех в близките часове (Хенри Дейвид Торо).

12.Ефективен контрол над творческото въображение: алгоритъм (алгоритъмът е последователност от действия с които се постига определена цел).

1.       Действията са резултат на вътрешните образи.

2.       Всичко, което си представяте, искате, е вече тук.

3.       Готовност да бъде прието желаното с всичките негови последици.

4.       Няма такова нещо като провал.

13.Прилагане на практика на универсалният принцип на целостта.

Способност за ефективен контрол на сънищата (будност в съня). В съня могат да се отворят предели на психиката отвъд живота (т.нар. холотропни преживявания). Затова се казва: “сънуването е умиране, докато има живот” и “Ако искаш да избягаш от клетката си [от затвора] трябва да умреш докато си жив”.

Освен съня, сътрудничеството осигурява нашето разбиране за цялостността. Събирателната точка, когато се намира в “зоната на разума” (толтеки) прави измамата за ограниченост на съществото ни. Това ни осигурява затвор. Ние едновременно сме уникални и сме част от цялото. Това се постига със сътрудничество, а не с преднамерено търсене на конфликти.

14.Прилагане на практика на принципа на изобилието.

Изобилието означава свобода. Способността да се приема от изобилието (безпределността) разширява свободата на действие.

…Ако любимите ви същества се борят срещу вас, тогава всеки е отслабен. Когато ви насърчават, всеки получава повече сили.

15.Способност за откъсване.

Откъсването – това е осъзнато преодоляване на карма, когато животът е в съсъществуване с материя.

Откъсването е в резултат на действието на не-формата, разрушаването на формата (извън тонала, според толтеките).

Откъсването е ненапрегнато съществуване, оставяне на нещата да се носят (да протичат неангажирано от съзнаващото аз). Това е начин, по който, достатъчно дълго практикувайки го, излизаме от зоната на разума и навлизаме в зоната на безжалостността.

Откъсването вероятно има пряко отношение към разширяването на адаптивните възможности. Все повече неща преминават на автоматичен контрол или самоконтрол, така че активната мисъл може да се освободи да се занимава с по-висши същности на битието, да преминава в следващите потенциални засега зони на дискомфорт. Едновременно с това откъсването разширява зоната на комфорта (да ти е добре при различните и по-необичайните, преди, условия).

Откъсване от привързаност – отъждествяване с нещо, най-често материално, т.е. правене на обратното – разтъждествяване.

Откъсване от потребността да се следва предвиден от другите хора и от обстоятелствата жизнен път. Да се оставят нещата, върху които така или иначе е безсмислено да се контролират, на самотек, самоконтрол. Да не се пречи там, където не се познават нещата и не може да се помогне.

Откъсването – по толтеките – е неправенето и тоталната свобода.

Най-чести привързаности:

-към вещите

-към други хора: директно или следване на образеца по едностранчив начин.

-към собствената форма. Знайно е, че тялото ни представлява временно жилище.

-към идеи и към това винаги да си прав (себеотражение в зоната на разума, резултат от чувството за собствена значимост). Тестът за първокласна интелигентност е способността да се мислят в един и същ момент две противоположни идеи и въпреки това да се запази способността да се функционира. Човек например трябва винаги да вижда, че нещата са безнадеждни, и въпреки това да е решен да ги направи по-добри. (Ф. Скот Фицджералд).

-към парите – пълнокръвната болест на т.нар. Западна цивилизация.

-към печеленето

Как да се прави откъсването?:

-работа в мрежа – равнопоставено общуване със себеподобните от едно ниво.

-потискане на критиката като форма на агресия, себеизтъкване и себеотражение, форма на подсигуряване на собствената значимост.

-да се смени една част от провокираната или подхвърлена за критика реалност със сътрудничество

-циркулация на нещата – да има движение, а не застой, не притежание, а стопанисване с право на временно ползуване

-да не се натоварват околните с привързаности (защото това се връща като бумеранг), защото след време те трябва да се очистят от тях.

Елена Рьорих за ценностите на носителите на Епохата на Водолея:

“Нашите ученици носят в себе си микрокосмоса на Братството и поради това към тях няма безразлично отношение. У тях постепенно откриват и подробности от нашия бит:

работа без край

отсъствие на чувство за завършеност даже по отношение на знанието

самота и липса на земен дом*

разбиране за радостта като осъзнаване на възможността, защото най-добрите стрели достигат толкова рядко.

*

схватливост

съизмеримост (да се знае мярата)

решителност (тя се подпомага от красотата).