За съществуващите екоселища. Мироглед и първопроходци.   Начинът на съществуване и съзнанието, определящо този начин, ние обичайно наричаме начин на живот.   Какво се крие зад термина – екологичен начин на живот?   При обиковеното разбиране той включва най-малко два компонента: природоопазване и животосъхраняващо съществуване. Със здравето всичко е наред, голямото мнозинство от населението са готови да повярват, че здравето е реална културна и биологична ценност. Това добре се потвърждава от личния емоционален опит и изисква малък брой косвени доказателства (например икономическата ефективност на здравия работник или сексуалната привлекателност). Доста по-сложно стои темата за природоопазващите ценности. Именно те често влизат в конфликт с традиционната житейска практика.  Природоопазващото поведение на човека в днешно време представлява набор от ограничения и „компенсаторна” активност. Компенсаторната активност представлява редица от природовъзстановителни мероприятия, необходимостта от които произтича от несъответствието на плътността на популацията на хората и възможностите на поемащия я ландшафт. Тази задача може да бъде решена както централизирано чрез специалните обществени служби, така и индивидуално. Примери за компенсаторна дейност са биоинтензивното селско (градинско) стопанство, рециклирането на отпадъците, използуването на нетоплинна енергия, в това число ръчен, а не машинен труд и т.н. Колкото и да е странно, компенсаторната активност не е болното място на природоопазващото поведение. Може би защото това е все пак „активност”. Тя дава храна на човека за самореализация и самоутвърждаване, може да бъде икономически целесъобразна. Главния камък за прекатурване в тази област е ограничаването на собствените възможности. Идеята за ограничаване предполага контрол на човека над своите желания и интереси, което за повечето хора не е характерно. Културата на контрол и ограничаване може да бъде създадена при определено образование и възпитание (за пример могат да послужат практически всички религии), но съвременното общество от европейски тип не е заинтересувано от идеята за самоограничение. Колкото по-малко на човек му трябва от света, толкова по-малка е неговата икономическа и психологическа зависимост, и толкова по-трудно е да бъде управляван. От друга страна, за силно структурираното и специализирано общество (такова като европейското) управлението е наложително. А в ситуациите, когато знанието е лесно достъпно, когато в училищата в уроците разучават принципите на работа на атомната бомба и устройството на автомат „Калашников”, загубата на управление застрашава с немалки неудобства. Затова като цяло обществото е заинтересувано да „насади” у човека „стройна система” от желания и стереотипи на потребление. Едновременно предлагайки му схема от социално-приемливи решения. За Европа самоограничението е идея от христианската религиозна култура. При загубата на авторитета от църквата, което несъмнено характеризира нашия исторически период, религиозната култура стремително деградира. В заключение от една страна обществото разбира необходимостта от самоограничение, от друга реализацията на самата идея разрушава обществото (изисква реформиране на неговата икономическа, политическа, информационна структура). На пръв поглед ситуацията е безизходна: сега нито ние, нито Европа, нито Америка са готови да реализират идеята за самоограничение. Няма нито теория, нито експериментална практика, която би могла да бъде разпространена сред голяма част от населението. Не е справедливо обаче да се казва, че търсенето на нови форми за оцеляване изобщо не се прави. Има голям брой общини (по всички континенти те са над 200), организаторите на които се осъзнават като общини от ново поколение – „екоселища” или в по-широк смисъл – УСТОЙЧИВИ СЕЛИЩА. Ние искаме да ви запознаем с някои от тях по-подробно, а след това да се върнем към обсъждането на екологичната субкултура. * За повече информация проследете линка: http://www.ecology.md/section.php?section=ecoset&id=1088